2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 27.01. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 298 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу определение от 01.10.2013 г., постановено по частно гр. дело № 4582/2013 г. на Софийския градски съд. С него е върната частната касационна жалба (наименована „писмена молба”, заведена с вх. № 54958), подадена от жалбоподателката на 13.05.2013 г. срещу определение № 8508/30.04.2013 г., постановено по същото частно гражданско дело.
За да постанови обжалваното по настоящото дело определение от 01.10.2013 г., въззивният съд е приел, че съгласно разпореждане № 154/05.09.2013 г. на председателя на І-во гр. отд. на ВКС, на жалбоподателката са дадени указания за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба, които са й съобщени, но с депозираната от нея на 23.09.2013 г. молба същите не са изпълнени – жалбата не е приподписана от адвокат и не са посочени основанията за допускане на касационното обжалване.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. В тази връзка се поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че жалбоподателката е подала частна касационна жалба срещу определението от 30.04.2013 г. (с № 8508), което не подлежи на обжалване, като се излагат доводи, че тя е подала молба за отмяна на това влязло в сила определение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Подадената от жалбоподателката и заведена с вх. № 54958/13.05.2013 г., е наименована „писмена молба”, като в титулната й част е посочено, че тя се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК срещу влязлото в сила определение от 30.04.2013 г. (с № 8508). Същата обаче има съдържането на частна касационна жалба срещу това определение, тъй като в нея са изложени оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, а именно: че съдът неправилно е приел, че жалбоподателката е била уведомена лично на 27.04.2010 г. за поканата за доброволно изпълнение, като тя е оспорила разписката за връчването й, върху която не е полаган подпис от нея; че е допуснато процесуално нарушение, като й е била отнета възможността по съдебен ред да докаже и установи неистинността на този подпис чрез заключение на вещо лице и съдебно-почеркова експертиза; че съдът не е взел предвид обстоятелството, че няма искова молба, а се е позовал единствено на издадената заповед за незабавно изпълнение; че липсват действия на съда по събиране на доказателства, относими към спора, както и анализ на същите след даване ход на съдебното производство; че съдът не е допуснал възможност при условията на главно и пълно доказване да се установи неверността на оспорения от жалбоподателката подпис; че е налице неизяснена фактическа обстановка по делото, тъй като има престъпление – кражба на наличните средства от кредитната й карта, издадена й от О., като жалбоподателката е сезирала за това всички институции и има образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, като в постановление от 29.06.2012 г. на СГП изрично е посочено, че са използвани данни от платежен инструмент – кредитна карта, без съгласие на титуляра. С така изложените оплаквания за неправилност на определение № 8508/30.04.2013 г., жалбоподателката е навела касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, като тези оплаквания по никакъв начин не могат да се подведат и квалифицират под никое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, включително тези по т. 1, т. 2, т. 4 или т. 5 на същата разпоредба, които се сочат от жалбоподателката. Обстоятелството, че въззивното определение № 8508/30.04.2013 г. не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК, не променят този извод, тъй като характерът и правната квалификация на писмените процесуални изявления и действия на страните се определят от съда, не съобразно наименованието и квалификацията, посочени от страната, а съобразно тяхното съдържание.
Именно с оглед горното, при първоначалното изпращане на преписката във ВКС, в разпореждане № 154/05.09.2013 г. на и.д. председателя на І-во гр. отд. на ВКС е прието, че жалбоподателката е подала частна касационна жалба, която обаче не отговаря на изискванията за редовност, поради което преписката е върната на въззивния съд за отстраняване на нередовностите, а именно – частната касационна жалба да се приподпише от адвокат и да се приложи пълномощно за това, както и да се представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В изпълнение на това разпореждане на и.д. председателя на І-во гр. отд. на ВКС, със свое разпореждане от 17.09.2013 г. въззивният съд е изпратил на жалбоподателката препис от него – за изпълнение на дадените указания в седмичен срок, като преписът й е връчен лично на 19.09.2013 г. В срока за изпълнение жалбоподателката е подала молба с вх. № 103697/23.09.2013 г., с която обаче дадените й указания за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба не са изпълнени, а отново са изложени неоснователни твърдения, че подаденото от нея представлява молба за отмяна на влязлото в сила определение.
При тези обстоятелства по делото, въззивният съд правилно с обжалваното по настоящото дело определение от 01.10.2013 г. е върнал, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и с чл. 274, ал. 3 от ГПК, подадената от жалбоподателката частна касационна жалба (наименована „писмена молба”) с вх. № 54958/13.05.2013 г., чиито нередовности не са отстранени в срок, като същата се явява процесуално недопустима и на основание чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК. С оглед на това, обжалваното определение от 01.10.2013 г. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 01.10.2013 г., постановено по частно гр. дело № 4582/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.