O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 27.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1346 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 32512/ 25. 11. 2013 год. на А. А. З. и Л. Л. З., и двамата от [населено място] област П. заявена чрез адв. А. Г. – АК П. срещу въззивно Решение от 08.10.2013 година по гр. възз. д. Nо 1691/2013 год. на ОС- Пловдив.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 538 ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по уважените положителен иск за собственост на 11 кв.м. на основание чл. 124 ал. 1 ГПК и по чл. 53 ал.2 ЗКИР за поправка на грешка при заснемане на имот пл. Nо 593 по кадастралната основа на плана от 1976 год. на с У. , [община].
За да се уважи исковете на Р. М. Т. решаващият съд е приел , че е доказана собствеността на спорните 11 кв.м. като част от имот пл. Nо 593 по плана на селото, заключени/ по скица на вещо лице/ между новата регулационна линия и стара имотна граница и макар тези квадратни метри да са били в режим на придаваеми части към съседния имот, собственост на касаторите, поради неприложената регулация са останали собственост на ищеца по делото.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че с обжалваното решение по въпросите приложена ли е в конкретния случай дворищната регулация или не, съществувало ли е задължения за оценка на придаваемите кв.м. и завзети ли са или не процесните 11 кв.м. , е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 3/93 год. на ОСГК на ВС и ТР 3/2011 год. на ОСГК на ВКС по тези въпроси.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за меродавния момент в който се щения основателността на спора за собствеността в рамките на заявения иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР и допустимостта да се релевира възражения за придобивна давност , разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с Решение Nо 304 от 12.07.2010 год. по гр.д. Nо 263/2010 год. на ВКС-II г.о. , както и на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за значението за спора за собственост на влязло в сила решение между същите страни , разгледано на основание чл. 109 ЗС , с довод , че се разрешава противоречиво предвид на Решение Nо 536/20.02.1959 год. по гр.д. Nо 8556/1958 год. на ВС-I г.о., Решение Nо 990/ 11.04.1957 год. по гр.д. Nо 2185/1957 год. на ВС-IV г.о.,Решение Nо 1145/29.05.1956 год. по гр.д. Nо 3790/1954 год. на ВС-IV г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Р. М. Т. и К. Т., с който се поддържа , че касационното обжалване е процесуално недопустимо с оглед цената на иска под 5000 лв., респ. не са налице основания за допускане на касационното обжалване,тъй като сочената съдебна практика е напълно неприложима, нито основанията , посочени като пороци на обжалваното решение от г.т. на неговата законосъобразност. Претендират се разноски за защита в касационното производство в размер на 250 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , но оглед данните за цената на заявения вещен иск – л. 15-16 производство районен съд, следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима.
Касационното производство е недопустимо на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
Данните по делото сочат – л.15-16 от производство пред районния съд, сочат , че данъчната оценка на заявения установителен вещен иск е 36 лв., както е посочена от самия ищец и по която цена на иска не е имало спор, както и , че данъчната оценка на цялото дворно място УПИ V-593,596, обект на защита на вещния иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР е 2820.70 лв./ Удостоверения Nо [ЕГН]/19.01.2011 год. [община]
Съгласно действащите правила на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК приложими закон към датата на образуване на производството пред районния съд – 21.01.2011 година , цената на исковете , изчислена на база данъчна оценка е съответно 36 лв. и 2 820.70 лв. т.е. цената на исковете, заедно и поотделно , е под минимално определения от законодателя с чл. 280 ал.2 ГПК праг за обжалване на въззивни решения пред касационен съд по гражданските дела от 5000 лв.
При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на вещните искове под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. , касационната жалба се явява процесуално недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора.
По направеното искане за присъждане на разноски в касационното производство- искането е основателно съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК и изхода на делото. Съобразно на представения Договор за правна защита и съдействие Nо 70708/18.02.2014 год. искането следва да се уважи за сумата 250 лв. / двеста и петдесет лева/ , заплатени като разноски за защита за касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по касационната жалба вх. Nо 32512/ 25. 11. 2013 год. на А. А. З. и Л. Л. З., и двамата от [населено място] област П. заявена чрез адв. А. Г. – АК П. срещу въззивно Решение от 08.10.2013 година по гр. възз. д. Nо 1691/2013 год. на ОС- Пловдиви
ВРЪЩА касационната жалба на на А. А. З. и Л. Л. З., и двамата от [населено място] област П. като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ОСЪЖДА на А. А. ова З. и Л. Л. З., и двамата от [населено място] област П. да заплатят на Р. М. Т. и К. М. Т. , и двамата от [населено място] сумата 250 лв. / двеста и петдесет лв. / разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :