О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 27.03.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 2390/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. С. АБ“ – дружество, регистрирано в Ш., срещу решение № 1346 от 28.06.2016 г. по т. д. № 5097/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3175 от 16.07.2015 г. по т. д. № 474/2013 г. на Благоевградски окръжен съд. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 88, ал. , изр. 2 ЗЗД за присъждане на сумите: 44 989.40 шведски крони (с равностойност 10 166.57 лв.) или евентуално 33 876.62 шведски крони – обезщетение за вреди от разликата във валутните курсове на еврото спрямо шведската крона заради лошо изпълнение на сключения между страните договор за продажба на вино от 2009 г.; 252 077.48 шведски крони (с равностойност 56 963.71 лв.) – обезщетение за претърпени вреди за заплатени разходи на спедитор вследствие лошо изпълнение на същия договор и сумата 218 989.80 шведски крони (с равностойност 49 486.66 лв.) – обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да получи печалба от стойността на договореното вино в системата на Шведския държавен монопол „С.“.
Касаторът поддържа становище за неправилност на обжалваното решение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. На първо място, оспорва дадената от съда квалификация на претенциите като такива по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а не по чл. 45 и сл. от Конвенцията на О. за международна продажба на стоки. Изразява несъгласие и срещу извода за неоснователност на предявените искове за обезщетения за вреди и пропуснати ползи от неизпълнението на сключения между страните договор за продажба на вино, като счита, че същият е резултат от погрешната преценка и от игнорирането на част от събраните по делото доказателства.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с твърдението за липса на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, са поставени въпросите: „1. Кое е приложимото материално право при спор между страните по повод изпълнението на неформален договор за международна продажба на стоки, когато то не е изрично уговорено – Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) или В. конвенция на О. за международна продажба на стоки, по която Република България е страна, ратифицирана с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. (ДВ, бр. 23 от 1990 г.), в сила от 01.09.1990 г., която представлява част от вътрешното право на Република България с оглед чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ; 2. Биха ли представлявали пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора загубите, претърпени от купувача в резултат на обезценяването на шведската крона спрямо еврото, при условие че нейният курс спрямо еврото не е фиксиран; 3. За да бъде уважен иск за претърпени вреди вследствие заплатени разходи за транспорт и разходи за склад, направени от изправната страна по един развален договор, от значение ли е фактът кога точно са заплатени разходите на транспортната фирма – преди или след извършване на услугата по транспортиране; 4. Макар да липсват данни за наличие на сключени договори за реализация на виното, както е приел въззивният съд, то може ли положителната разлика между покупната цена, платена на [фирма], [населено място], и уговорената с шведския монополен орган (трето за делото лице) доставна цена от 47.13 шведски крони с ДДС на бутилка или общо за цялата доставка 1 178 250 шведски крони, да се приеме за база при определяне на размера на пропуснатата полза“.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата, обаче, е процесуално допустима само в частта, касаеща исковете за сумата 252 077.48 шведски крони (с равностойност 56 963.71 лв.) и сумата 218 989.80 шведски крони (с равностойност 49 486.66 лв.), тъй като те са с цена над определения в чл. 280, ал. 2 ГПК лимит за търговските дела – 20 000 лв. В останалата част, по отношение на иска за сумата 44 989.40 шведски крони (с равностойност 10 166.57 лв.) или евентуално 33 876.62 шведски крони – обезщетение за вреди от разликата във валутните курсове на еврото спрямо шведската крона заради лошо изпълнение на същия договор, жалбата е недопустима, с оглед обстоятелството, че цената на този иск е под посочения в закона минимален размер.
По касационната жалба в допустимата й част:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: от 2006 г. между страните по делото съществуват трайни търговски отношения във връзка с доставка на произведени от ответното дружество алкохолни напитки; през 2009г., въз основа на отправени от ищеца оферти, между тях е сключен неформален договор за доставка на 25 000 бутилки вино, като са доставени 24 960 бутилки; договорът е бил едностранно развален от ищеца поради твърдяно несъответствие на качествените характеристики на виното с тези на мострите, по които е поръчано; по договореност между страните виното (без продадените вече 1445 бутилки) е върнато на продавача за негова сметка, като последният е върнал на купувача заплатената продажна цена.
За да потвърди решението на Благоевградски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от купувача „А. С. АБ“ срещу продавача [фирма], [населено място] обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за претърпени вреди и пропуснати ползи в резултат от развалянето на процесния договор за доставка, въззивният съд е приел, че настъпването на такива вреди не е доказано. Неоснователността на претенцията за сумата 252 077.48 шведски крони – обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за транспорт на виното от България до Ш., разходи за склад в Ш. и за транспорт на виното до магазините на „С.“ – е мотивирана, от една страна, с обстоятелството, че сключеният между ищеца и транспортната фирма договор за превоз е от 03.06.2009 г. и издадените във връзка с него фактури са с дати, следващи периода на връщане на стоката, което противоречи на представените от същата страна доказателства, че виното е доставено от продавача в началото на м. февруари 2009 г. От друга страна, решаващият състав е отчел факта, че в представените от ищеца фактури липсва индивидуализация на стоките, което препятства да се направи извод, че отразените в тях разходи са относими именно към доставката на виното по процесния договор и че със заплащането им ищецът е претърпял вреди в посочените размери. Претенцията за сумата 218 989.80 шведски крони – обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да бъде получена печалба от стойността на договореното вино в системата на Шведския държавен монопол „С.“ – е счетена за неоснователна поради липсата на ангажирани от ищеца доказателства, че са били налице условията за реално увеличение на имуществото му чрез евентуална печалба в посочените от него размери. Този извод е направен поради отсъствието на данни по делото за сключени договори за реализация на доставеното количество вино при евентуална продажна цена с други съконтрахенти.
По отношение правната квалификация на предявените искове, въззивният съд не е споделил становището на първата инстанция, че същите са основани на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД, като е приел, че доколкото с исковата молба се претендират вреди не от неизпълнението, а от развалянето на процесния договор, то исковете следва да бъдат квалифицирани по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. И трите въпроса (вторият въпрос е неотносим, доколкото касае частта от въззивния акт, неподлежаща на касационен контрол) не могат да бъдат определени като обусловили изхода на конкретното дело съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Определянето на приложимото към спора материално право, е въпрос, относим към правилността на въззивния акт и решаването на същия е обусловено от преценката на съда за характера на правоотношенията между страните и въведения от ищеца предмет на делото. В случая, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за вреди от развалянето на процесния договор за продажба и е отхвърлил същите единствено по съображение за недоказаност на вредите, без да изследва самото изпълнение на договора. Именно по съображения, че се претендира ангажиране не на договорната, а на извъндоговорната отговорност на ответника, решаващият състав е квалифицирал претенциите по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а не по В. конвенция. Правилността на този негов извод, обаче, може да бъде проверена само при разглеждане на жалбата по същество, но не и в производството по допускането й до разглеждане. Дори и да се счете, че правната квалификация е определена неправилно, то това процесуално нарушение не може да обоснове допускане на касационното обжалване, доколкото същото не е релевантно за допустимостта на въззивния акт.
По отношение на третия въпрос (свързан с претенцията за вреди в размер на платените транспортни и складови разходи) отсъствието на изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК следва от обстоятелството, че същият не съответства на изложените в акта мотиви. Изводът, че вредите са недоказани, е аргументиран не само с момента на заплащане на транспортните разходи, но и с това, че е налице разминаване в твърденията на самата страна и в доказателствата по делото, а именно – че закупената стока е доставена от България в Ш. още в началото на м. февруари 2009 г., докато договорът за транспортирането й е сключен едва през м. юни 2009 г. Отделно от това, съдът е посочил също и невъзможността да се установи дали направените от ищеца транспортни разходи са свързани именно с доставката на процесните количества вино, тъй като в представените по делото фактури липсва конкретизация на стоките, за които се отнасят. Следователно, от една страна, с оглед начина, по който е формулиран, този въпрос не кореспондира на изложените от въззивния съд мотиви, а от друга страна – решаването му е в зависимост от обсъждането на събраните по делото доказателства и от възприемането на фактическата обстановка от съда.
Изцяло отнсим към правилността на решението е и последният въпрос. Изводът за това, дали е налице пропусната полза при липса на сключени договори за реализация на закупеното от ответника вино и дали разликата между заплатената за него покупна цена и договорената с шведския монополен орган продажна цена представлява такава вреда, е правен и произнасянето по същия е възможно след като касационното обжалване бъде допуснато.
Независимо от всички изложени съображения, следва да се отбележи, че напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване е формалното заявяване на единственото поддържано основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочването на текста на правната норма и общото твърдение, че липсва практика на ВКС по чл. 290 ГПК, не покрива изискването за аргументиране на основанията за допускане на касационния контрол, задължението за което е в тежест на касатора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „А. С. АБ“ – дружество, регистрирано в Ш., касационна жалба срещу решение № 1346 от 28.06.2016 г. по т. д. № 5097/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, касаеща иска за сумата 44 989.40 шведски крони (с равностойност 10 166.57 лв.) или евентуално 33 876.62 шведски крони – обезщетение за вреди от разликата във валутните курсове на еврото спрямо шведската крона заради лошо изпълнение на същия договор за продажба на вино от 2009 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1346 от 28.06.2016 г. по т. д. № 5097/2015 г. на Софийски апелативен съд в останалата част.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на препис от страните. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: