О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София,30.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1180 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. М. М., чрез адв.Св.С. срещу решение №179 от 22.01.2019г. по в.гр.д. №905/2018г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №8229 от 06.12.2017г. по гр.д.№20022/2014г. на Софийски градски съд, І ГО, 19 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни исковете на А. М. срещу ЗС „Бул Инс“ АД с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./за заплащане на сумата 100 000 лева– обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 5 220 лева – обезщетение за имуществени вреди от ПТП, осъществено на 21.10.2014г. на третокласен общински път, свързващ гр. Велинград.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че в нарушение на чл.235 ГПК не са обсъдени всички доказателства по делото, по-специално обясненията на вещите лица по САТЕ и свидетелските показания. Намира за необоснован /направен въз основа на неправилно кредитирани свидетелски показания/ изводът на съда относно механизма на ПТП, вкл. предприетата от него като водач на мотопед несигнализирана маневра завиване на ляво. Излага доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че деянието на водача на л.а. марка „БМВ“ не е виновно и противоправно, респ. че няма нарушение на чл.20 ЗДвП, като счита, че не са обсъдени всички релевантни обстоятелства, вкл. възможността на водача на лекия автомобил да предотврати произшествието и да предвиди маневрата на мотопеда. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал?
2. Следва ли съдът да кредитира показанията на свидетел, който е сред лицата изрично изброени в чл.172 ГПК, при положение, че същите не са подкрепени с други доказателства по делото?
3. Дали наличието на виновно и противоправно поведение на водач на МПС следва да се преценява с оглед възможността/ невъзможността за обективно предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е станала видима за водача или трябва да се вземе предвид възникването на опасна ситуация, когато тя е следвало да се предположи като налична?
4. Въпросът за приложението на чл.20 ЗДвП и в кои случаи водачът нарушава чл.20 ЗДВП- дали ако скоростта на МПС е в рамките на допустимата за конкретния пътен участък същата се явява съобразена, въпреки че при възникнала внезапна опасност на пътя, водачът не е могъл да спре?
5. Следва ли съдът по дела за транспортни произшествия задължително да извърши преценка дали скоростта на МПС е съобразена по смисъла на чл.20 ЗДВП, когато същата тази скорост е в рамките на допустимата такава по чл.21 ЗДВП?“.
Поддържа, че по въпроси от №1 до №4 е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на петия въпрос поддържа, че е от значение за развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на решението.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, въззивният съд приема, че при съвкупния анализ на събраните доказателства не се установяват противоправни и виновни действия на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „520И“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, довели до настъпване на процесното ПТП на 21.10.2014г. на третокласен общински път между гр. Велинград и с. Драгиново, при което е пострадал ищецът. Като намира за безспорни фактите относно сключването на застраховка ГО на водача на л.а. марка „БМВ“ в ответното дружество и настъпването на 21.10.2014г. на ПТП между водача на този автомобил и мотоциклет „Симсон“, управляван от ищеца, вследствие на което последният получава описаните травми, решаващият съдебен състав определя като основен спорен въпрос какъв е механизмът на ПТП, респ. кой от водачите е причинил произшествието. С оглед заключенията на приетите в първоинстанционното производство три САТЕ /единична и две тройни/, както и събраните гласни доказателства въззивният съд приема, че при движение по пътя от с. Драгиново в посока гр. Велинград, при вече предприета от л.а. „БМВ“ маневра по изпреварване на движещия се пред него мотоциклет „Симсон“ и навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение, водачът на мотоциклета, при пълно игнориране на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.25, ал.1 и ал.2, чл.26, чл.42, ал.3 ЗДвП /без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се след него автомобил и без да сигнализира със светлинен пътепоказател или с ръка/, предприема в района на кръстовище /разклон за „ТМС“/ маневра завой наляво и навлиза в същата лента, при което настъпва сблъсък между тях, довел до падане на мотоциклетиста на пътното платно. Отчетено е обстоятелството, че водачът на лекия автомобил се е движел с разрешена скорост /около 90 км/ч/ по път с предимство /наличен е пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ на отбивката за „ТМС“, указващ на идващите от отбивката, че са длъжни да спрат/, както и фактът, че с оглед опасната зона за спиране на автомобила ударът е бил непредотвратим. Съобразено е също така, че ПТП е станало в светлата част на денонощието, на прав път със суха асфалтова настилка, с нормално износване, без дупки и препятствия, без данни да наличие на други участници в движението. С оглед гореизложеното и отчитайки, че в случая водачът на лекия автомобил се движи по път с предимство и извършва разрешена от закона маневра изпреварване /забранено е изпреварване само на кръстовище на равнозначни пътища/, която изисква по-бързо навлизане в съседната пътна лента, преминаване покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и връщане в напусната лента, а водачът на мотоциклета навлиза в същото платно без да подаде сигнал за маневра завой наляво, съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за допуснато от водача на лекия автомобил нарушение, вкл. за движение със скорост, несъобразена с пътните условия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият процесуалноправен въпрос е свързан със задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да постанови решение въз основа на събраните доказателства, като отговор на тези въпроси е даден със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора. ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Решаващият съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, вкл. на свидетелските показания /като подробно е мотивирал в коя част ги кредитира и на какво основание/, на трите съдебни авто-технически експертизи и на особеното мнение по втората тройна експертиза, обсъдил е всички относими възражения на страните и е изложил подробно аргументирани собствени мотиви относно правнорелевантните факти. Изводите на съда за неоснователност на предявените искове са направени след анализ на доказателствата /и поотделно, и в съвкупност/, като изрично е посочено кои доказателства се кредитират и на какво основание.
Вторият процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не е коректно поставен, респ. не е обусловил крайните изводи на съда. Въззивният съд е кредитирал свидетелските показанията на Сеим Кеов /в частта относно липсата на подаден сигнал от водача на мотоциклета за маневра завой наляво/, като свидетелят е заинтересовано лице по смисъла на чл.172 ГПК. Преценката на съда за достоверността на показанията е направена с оглед заключението на втората тройна САТЕ, от което се установява, че превключвателят на пътепоказателите на мотоциклета е в средно положение, т.е. в положение без подаден пътепоказател /мигач/.
Останалите три правни въпроса са свързани с установяването на противоправно поведение на водача на МПС при ПТП и преценката за нарушение на чл.20 ЗДвП, но същите са хипотетични и отговорът зависи от преценка на конкретните факти и обстоятелства във всеки един отделен случай. Така както са поставени от касатора, тези въпроси не са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Въззивният съд е обосновал извода си за недоказано противоправно деяние на водача на лекия автомобил с извършената преценка на механизма на процесното ПТП и поведението на участниците, обективната възможност за предотвратяване на удара, както и дължимото поведение от водачите с оглед обстоятелствата, при които е станал инцидента, конкретната пътна и атмосферна обстановка. Решаващият съдебен състав не е приел, че липсва нарушение на чл.20 ЗДвП, само защото лекият автомобил се е движел с разрешена от закона скорост, а е извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, въз основа на който е направил извод за дължимото от участниците в произшествието законосъобразно поведение.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №179 от 22.01.2019г. по в.гр.д. №905/2018г. на Апелативен съд- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.