Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 05.02. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5797 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Н., Б. Д. Д., Л. Г. Д., Р. Б. Р., Д. Г. Д., В. С. С., Т. Т. С., Н. И. Т., Х. Б. Е., Р. Ц. З., Е. В. М., Л. А. С., Надежда С. Р., К. С. Метрепова, А. Л. К., Б. Е. М., В. М. С., С. П. И., Ю. С. М., И. К. К., И. П. М., К. Д. В., Л. Н. Б., Т. Т. К., Д. Г. Т., Ц. Д. Д., Д. И. Д., Слава Ц. П., Д. Б. В., Б. С. С., Л. Л. В., Г. П. Г., И. К. К., С. П. Л., П. Д. Й., И. Б. Г., А. Г. Ч., Д. К. Д., А. К. К., М. М. Ц., Г. В. К., Л. Т. Т., Г. С. И. и П. С. К. (като правоприемници на С. П. И.) срещу въззивно решение № 1103 от 28.05.2015 г. по гр.д. № 4697 /2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени субективно съединени искове на жалбоподателите срещу [фирма] с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост съразмерно с дяловете им в етажна собственост на блок 205 върху недвижим имот – УПИ VІІ – 1104, в кв. 26Ж по действащия регулационен план на С.,[жк]с площ 1050 кв.м.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Ищците искат да бъде установено, че при покупката на своите апартаменти в бл.205 от Д. К. са придобили съответните идеални части от УПИ по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС, Твърдят, че два парцела са били отчуждени по З. и ППИНМ и предадени от СГНС на МК К. срещу заплащане на сумата 18 402 лева, преведена по сметка през 1966 г., след това всички собственици на апартаменти са платили съответната част от тази сума като част от цената на своите жилища.
За да отхвърли исковете на етажните собственици въззивният съд е приел, че по делото е установено, че през 1966 г.процесният УПИ, който е бил държавна собственост, е бил предаден на МК К. за построяване на два жилищни блока, единият от които е бл.205. съгласно чл.7 ЗС в редакцията до 1990 г.. Предаването не означава, че собствеността е била прехвърлена, а предоставена на държавното предприятие за управление и стопанисване. Поради което след предаването УПИ е станал общодържавна общонародна) собственост и е останал такава вкл. към момента на придобиване в собственост на апартаментите от всеки един от етажните собственици, обстоятелство което се установява и от титулите им за собственост (представените нотариални актове), в които изрично е посочено.(че придобиват право на строеж върху мястото, което е държавна земя). Изводът на съда е, че ищците не са доказали принадлежността на правото на собственост.
В. съд е добавил и че на самостоятелно основание следва да се има предвид, че към установения по делото фактически състав се приложима нормата на чл.55г З., според която купувачите на индивидуални жилища в построените сгради и парцелите за групово жилищно строителство придобиват в собственост жилището и съответните идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя. Горната норма, тълкувана във вр. с пар. 147 и 149 от П. навежда, че тези купувачи са придобивали и правото на строеж върху държавна земя (пар.149,ал.3).. Нормата на чл.55 З. е относима към друга хипотеза (на строеж в съсобствен имот) и в случая е неприложима. Нормата на пар.163 е неприложима, защото се отнася до друга хипотеза – снабдяване с нотариални актове. по искане на ж.с.к.
В. съд е добавил и че споделя и извода на първоинстанционния съд, че претендираното от ищците – въззивници право на собственост не би могло да съществува в правния режим, сочен от тях, независимо от безсъмнено установения режим на ЕС върху общите части на сградата по аргумент от чл.37 ЗС.
Въпреки дадените от въззивния съд указания точни и изчерпателни за отстраняване на нередовности на касационната жалба (л.30), включително представяне на изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, които да съдържат правни въпроси и предпоставки по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, чието съдържание е разяснено в съответствие с приетото в ТР 1 /2010 г. на ОСГТК, в представеното от жалбоподателите изложение се дублират съдържащите се в касационната жалба твърдения за релевантни факти, преценки на доказателства и оплаквания за неправилност на решението – на крайния извод на съда, че ищците са платили не за собствеността върху земята, а за правото на строеж.
Не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а доводи за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК твърдението за неправилно приложение от въззивния съд на нормата на чл.55 г. от З. вр. пар.147 и 149 П., вместо на нормата на чл.55 к З. и пар.136 П., последвано от въпрос кое от двете е правилно и твърдението, че с оглед събраните доказателства въззивният съд неправилно е приел, че в случая е приложима хипотезата на чл.38,ал.1ЗС, вместо да приеме, че собствениците на сградата (етажна собственост), са собственици и на идеални части и от двора. Тези доводи неправилно са наречени процесуалноправни въпроси, като твърдения те се отнасят до приложение на материалноправни норми. Не е правен въпрос и оплакването, че въззивният съд не е разгледал и не се е произнесъл по второто наведено от касационните жалбоподатели придобивно основание – придобивна давност, то може да съдържа искане за допълване на въззивното решение, чийто адресат не е касационният съд..
Настоящият състав приема извода, че трите формулировки не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и че въпреки дадените от въззивния съд законосъобразни указания касационните жалбоподатели не са извели правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Към това може да се добави и че касационните жалбоподатели не са навели допълнителните основания, предвидени в т.1,т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК и съгласно приетото и ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение е основателно за сумата 8 400 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правни услуги, проформа-фактура, фактура, платежно нареждане.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение е № 1103 от 28.05.2015 г. по гр.д. № 4697 /2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. по касационна жалба на ищците.
Осъжда А. К. Н., Б. Д. Д., Л. Г. Д., Р. Б. Р., Д. Г. Д., В. С. С., Т. Т. С., Н. И. Т., Х. Б. Е., Р. Ц. З., Е. В. М., Л. А. С., Надежда С. Р., К. С. Метрепова, А. Л. К., Б. Е. М., В. М. С., С. П. И., Ю. С. М., И. К. К., И. П. М., К. Д. В., Л. Н. Б., Т. Т. К., Д. Г. Т., Ц. Д. Д., Д. И. Д., Слава Ц. П., Д. Б. В., Б. С. С., Л. Л. В., Г. П. Г., И. К. К., С. П. Л., П. Д. Й., И. Б. Г., А. Г. Ч., Д. К. Д., А. К. К., М. М. Ц., Г. В. К., Л. Т. Т., Г. С. И. и П. С. К. (като правоприемници на С. П. И.) да заплатят на [фирма] сумата 8400 (осем хиляди и четиристотин) разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.