2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 06.02. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2658/2016 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Сметната палата на Република България против въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, № 689 от 04.04.2016г. по гр.д.№ 4574/2014 г., с което са уважени предявените срещу нея осъдителни субективно съединени искове с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС както следва :1. Сметната палата е осъдена да заплати на Д. Й. М. сумата 78 208 лв. , ведно със законната лихва от 14.09.2011г. 2. Сметната палата на Република България е осъдена да заплати на Е. Т. сумата 78 208 лв. , ведно със законната лихва от 14.09.2011г. 3. Сметната палата на Република България на П. Б. и И. З. по 37 604 лв. , ведно със законната лихва от 14.09.2011г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като цената на всеки от субективно съединените искове е над 5000лв. , поради което е процесуално допустима.
Ответниците П. Б., И. З. , Е. Т. и Д. Й. М. са подали отговор, в който изразяват становище, че част от въпросите поставени като основание за допускане на касационното обжалване са неотносими за делото, а по останалите въпроси решението не противоречи на представената от касатора съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване, и намира следното:
1. Правният въпрос дали съдът е длъжен да установи служебно нормите на чуждото право по отношение наследяването на едно лице, действителността на завещанието по форма, както и да задължи ищците да съдействат за това установяване, не е обуславящ за делото. Съдът е посочил изрично, че наследствените правоотношения на ищците по отношение на недвижимия имот, за ползването на който се търси обезщетение с иска по чл. 31 ал.2 ЗС, е приложим чл. 89 ал.2 КМЧП, според който наследяването на недвижимите имоти се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. А щом като правата на ищците произтичат от наследяване , за което е приложимо българското право , съдът не е имал задължение да установява правилата на чуждото право. По отношение на приложимото право, изводите на съда не са в противоречие с представената от касатора съдебна практика: решение № 1106/2008г. по гр.д.№ 4201/2007г. на ВКС, І г.о. не се отнася до наследствени правоотношения, в него е разгледан въпросът за придобиване на движими вещи от чужди граждани и поради това е прието, че е приложимо чуждото право; решение №927 по гр.д. № 2163/2008г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. е по приложението на чл. 90 от КМЧП като са посочени отделните хипотези на приложимото право по отношение на завещанията, а в случая съдът е съобразил правата на ищците, произтичащи по закон.
2. Втората група въпроси: „следва ли ищците да установят кръга на наследниците на общия наследодател при условията на пълно и главно доказване с удостоверение за наследници и допустимо ли е съдът да приравни качеството на заветника с този на наследника по закон по силата на български закон – завещания, които опровергават това твърдение и доказват различен кръг на наследници; може ли от завещанието да се в направи извод за кръга на наследниците по закон“, не са обуславящи за делото. В мотивите на обжалваното решение липсват изводи в смисъла, в който са поставени въпросите. Апелативният съд е основал изводите си на представени по делото публични актове по смисъла на чл. 1 от Х. конвенция от 1961г. , ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000 г. обн. ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г. , носещи заверка „Апостил”, а именно – актове за смърт , завещания и данни от делата на починалите лица от съответния съд по наследствените въпроси, от които е установено по несъмнен начин кои са наследниците на бившия собственик Й. Т., от когото е одържавен имота и възстановен на основание ЗОСОИ. Тези официални свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК, която съдът е бил длъжен да зачете. От данните в представените извлечения от наследствени дела във връзка с водените производства за установяване истинността на завещанията пред съответния съд по наследствените въпроси в САЩ е установено по несъмнен начин /а не само от текста на завещанията, както поддържа касатора/ , че М. М., С. Т. и Л. Б. са деца на Й. М. и съпругата му Вида М.. Това е установено и от представеното удостоверение за наследници, издадено от Столична Община, район „О.” от 13.11.1998г. От доказателствата по делото е установено също така, че Е. Т. е единствен син на С. Т., че Д. Й. М. е син на М. М. , а П. Б. и И. З. са низходящи наследници на Л. Б.. Съдът не е допуснал смесване на наследниците по закон и завещание , а е извел изводите си за наследниците по закон въз основа на данните , съдържащи се в представените официални свидетелстващи документи , заверени по надлежния ред. Изложените от съда мотиви , продиктувани от житейски съображения, не са решаващи, а са само допълнително съображение в подкрепа на изводите на съда. Наследниците на М. М., С. Т. и Л. Б. не са български граждани и няма основание да се изисква от ищците да установяват наследственото си качество с удостоверение за наследници, което е обичаен свидетелстващ документ по българското право. С оглед на изложеното и втората група въпроси, които поставя касаторът не са обуславящи за делото.
Правните въпроси дали съдът е длъжен при формиране на вътрешното си убеждение да изложи мотиви , че определени правнорелевантни факти са се осъществили, а други не са се осъществили в обективната действителност и да посочи защо приема или отхвърля дадени доказателства и следва ли да обсъди всички възражения, направени в хода на производството също не обуславят приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, защото липсват доводи за правното им значение за настоящото дело. В изложението не е посочено кои доказателства не са обсъдени и с какво те биха променили изводите на съда. Правният въпрос съгласно приетото в т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК не трябва да е абстрактен, а трябва да е свързан с данните по делото, да обосновава необходимостта от тълкуване на конкретна правна норма с оглед спецификата на разглеждания спор и по този въпрос съдът да се е произнесъл, или да е бил длъжен да се произнесе. Въпросът за обсъждане на доказателствата и доводите на страните , така както е формулиран от касатора не отговаря на тези изисквания и не може да служи като общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Единственият конкретен довод, който се съдържа в изложението е този за необсъждане на приложението на чл. 90а ЗН, но този текст е неотносим за спора, след като съдът е определил правата на ищците по закон, а не по завещание.
Доводите на касатора за нищожност на административните актове, признаващи права на ищците по ЗОСОИ и по отношение на материалноправните предпоставки на дължимостта на обезщетение са разгледани и съдът са е произнесъл по тях изрично на стр. 9 от мотивите, следователно въпросът дали съдът е длъжен да упражни косвен контрол върху административния акт за реституция не е от значение за делото.
Правният въпрос дали се прекъсва придобивната давност от
владелеца на недвижим имот само с отправяне на нотариална покана с оглед разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, без да е нарушено владението на процесния имот, както и да е предявен какъвто и да е иск, също не е обуславящ за делото, защото въззивният съд не е направил такива изводи. На стр. 10 от мотивите е прието, че е оборена презумцията на чл. 69 ЗС относно субективния елемент на владението.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, № 689 от 04.04.2016г. по гр.д.№ 4574/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: