О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 06.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 221 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 12677/2.Х.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1811 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 11.VІІІ.2015 г., постановено по т. д. № 54/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1693/5.ХІ.2014 г. на СГС, ТК, с-в VІ-18, по т. д. № 7567/2012 г. С последното – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 694 ТЗ, предявен срещу ответното софийско [фирма] (в несъстоятелност) и още 14 физически лица с предмет: признаването за установено, че [фирма] има вземане срещу несъстоятелното д-во в размер на сумата от 32 720 евро, произтичащо от договор за цесия от 4.Х.2011 г., сключен между Е. М. М. Коли, като цедент, и касатора – като цесионер, което представлявало подлежащо на възстановяване авансово плащане от прехвърлителката по договора за цесия в полза на ответното д-во в несъстоятелност по сключен на 16.ІІІ.2008 г. между последното и другите 14 ответници и вече развален предварителен договор за продажба и строеж на апартамент /С 5-10/, находящ се в жилищната сграда на „С. лодж” в [населено място].
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 202 ГПК и др./.Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който претенцията на [фирма] с правно основание по чл. 694 ТЗ да се уважи, ведно с присъждането на всички направени по делото разноски, вкл. платен адвокатски хонорар.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 604/14.VІ.2010 г. по гр. дело № 26/2010 г., но също и в решение № 8092/6.VІ.2012 г. на ВАС по адм. дело № 4094/2012 г., по следния правен въпрос: „Каква е доказателствената сила на експертизата и може ли решението да се основа само на заключението на вещо лице – при пълно игнориране на събраните по делото доказателства?”
Според търговеца касатор хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК била налице във връзка с произнасянето на САС по следния правен въпрос, по който имало влязло в сила решение на ВКС, постановено по реда на отменения процесуален закон, а именно: „Осчетоводяването на договор за цесия от страна на цесионера и на длъжника, може ли да доведе до обоснован извод и доказателство ли е за наличие на облигационни отношения между тях на основание договора за цесия?”
Отделно от горното, от значение за развитието на правото /не и за точното прилагане на закона – бел. на ВКС/ се явявали следните три въпроса: 1./ „Невъзможността за представяне на сравнителни образци от подписа на едно лице, обуславя ли извод за неавтентичност на документ, върху който е положен подписа на това лице?”; 2./ „Може ли да се направи обоснован извод за неавтентичност на документите, обект на изследването, ако – поради липсата на сравнителен материал, вещото лице по съдебно-графическата експертиза е посочило в заключението си, че не може да изрази становище за авторството на подписите, положени върху частни документи?” 3./ „Релевантно ли е за валидността на договора за цесия ясното и точно индивидуализиране на прехвърленото вземане и неговия източник, както и на дължимата от цесионера насрещна престация, ако е било уговорено, че заплащането на дължимата от последния цена ще се извърши посредством прихващане с дължима от цедента сума по друго, възникнало между страните по договора правоотношение?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] (в несъстоятелност) писмено е изразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК становището, че се присъединява към касационната жалба на [фирма].
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК 14-те физически лица ответници по касация /и по иска с правно основание по чл. 694 ТЗ/, от които 7 британци, 6 ирландци и един норвежец, писмено са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, но без да са били ангажирани доказателства за техния размер.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне исковата претенция на търговеца настоящ касатор, САС стриктно се е придържал към съдопроизводственото правило на чл. 193, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, съобразно което доказателствената тежест за установяване автентичността на оспорените по делото документи /предварителен договор, допълнително споразумение за развалянето му, договор за цесия и уведомлението от цедента до длъжника/ е за ищеца, който ги е представил: доколкото същите имат характера на частни документи и се твърди, че оспорените подписи върху тях са били положени от трето за исковото производство лице, а не от оспорващите ги ответници по иска с правно основание по чл. 694 ТЗ. Решаващият извод на САС е относно това, че в процеса не е било установено авторството на документите от страна на физическото лице Е. М. М. Коли, което е посочено като „цедент” на процесното вземане, тъй като поради непредставянето на годен сравнителен материал се е оказало невъзможно графическата експертиза да се произнесе по въпроса за идентичност на подписа на това лице и съответно подписите, положени под оспорените частни документи. Съобразена е била в тази връзка от състава на САС и задължителната практика на ВКС, обективирана в следните две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, негови решения: 1./ Р. № 335/6.VІІ.2010 г. на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 4764/08 г.; 2./ Р. № 260/14.VІІ.2010 г. на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 91/09 г.
Горните констатации налагат извод, че в процесния случай предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице, понеже е правно несъстоятелно практиката на Върховния административен съд да може да се приравнява на практика на Върховния касационен съд, а и с посоченото определение на състав от гражданската колегия на последния очевидно не се удовлетворява изискването по т. 2 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. противоречието да разкрива вкл. и при съпоставка между атакуваното въззивно решение и „решение постановено по реда на чл. 290 ГПК”.
Не се констатира да е налице и предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол – предвид изцяло хипотетичния характер на въпроса за доказателственото значение за „осчетоводяването на договор за цесия”, зад формулировката на който повторно се релевират оплакванията на търговеца настоящ касатор за необоснованост на атакуваното въззивно решение, както и за постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Последователно разграничено е в мотивите към т. 1 на горецитираното тълкувателно решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо погрешното отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. С оглед на прецизност ще следва да се отбележи, че при аргументиране наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК търговецът не сочи конкретно решение на ВКС, което да е било постановено по реда на отменения процесуален кодекс, въз основа на което да може да се прецени, че осчетоводяването на договора за цесия представлява правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Отделно от горното едностранчиво схващаната от касатора предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване – само от значение за развитие на правото, но не и за точното прилагане на закона, не е налице и в този ограничен неин аспект, тъй като евентуалното значение на съответния релевантен за изхода на делото правен въпрос включително и за развитието на правото, винаги предпоставя, че законите са непълни, неясни или противоречиви, което по необходимост да налага създаване на съдебна практика по прилагането им, респ. – за нейното осъвременяване, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Такива доводи обаче представителят на [фирма] въобще не е навеждал в тази част от изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК не следва на 14-те физически лица да ответници по касация да се присъждат съдебно-деловодни разноски: предвид липсата на доказателства, че такива реално са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1811 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 11.VІІІ.2015 г., постановено по т. дело № 54/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 221 по описа за 2016 г.