О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 07.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 651/2012г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. А. К. против определението на Софийски градски съд, постановено на 11.11.2011 г. по ч.гр.д. № 13478/2011 г. С него е оставена без уважение частната жалба на И. К. против разпореждане от 31.08.2011 г. по гр.д. № 13609/2011 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
В приложеното към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на определението до касационно обжалване се сочи, че същото е в противоречие с т.6 и т.9 от ППВС № 17/63 г., което обуславя наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се също, че с него въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за наличието на правен интерес от предоставяне на правна помощ, който е разрешаван противоречиво от съдилищата – определение от 09.03.2012 г. по ч.гр.д. № 98/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, определението по ч.гр.д. № 7784/2012 г. на Софийски градски съд и определение № 1048 от 21.06.2010 г. по ч.гр.д. № 944/2010 г. на Апелативен съд- София. Сочи се също, че е налице и основание за допускане на определението до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: “допустимо ли е от материалноправна и от процесуалноправна гледна точка по подадени от прокурора документи да се образува и завежда граждански иск без волята и съгласието на жалбоподателя без да има образувано наказателно дело и повдигнато обвинение и да се отделя граждански иск предявен с оглед бъдещ иск в наказателния процес без разпореждане на съдия по образуваното наказателно дело; допустимо ли е съдът да прекрати дело по иск за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД без да постанови разпореждане за уточняване на тази искова претенция; допустимо ли е без да изясни волята на ищеца съдът да прекрати делото без да посочи в прекратителното определение какви искове са предявени и на какво правно основание и допустимо ли е без да е съдействал на страната за изясняване на делото от фактическа и правна страна съгласно чл. 7 ГПК да се произнесе с прекратително определение и без да е предоставил на страната правна помощ при направено изрично искане за такава по чл. 95 ГПК”.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищецът е подал в Софийски районен съд искова молба/ наречена “Жалба- иск”/, която е била нередовна – в заглавната й част като ответници били посочени “група длъжностни лица и Ч. Е. Б. АД”, а обстоятелствата, на които се основават претенциите и отправеното до съда искане, не са били изложени ясно, поради което е било невъзможно да се извлече конкретното субективно право, което да бъде обект на защита чрез постановяване на решение. След оставяне на исковата молба без движение, ищецът е подал уточняваща молба, която с нищо не допринася за изясняване на основанието и петитума на исковете. Напротив- посочено е, че ответници по предявения иск за установяване на дискриминация, прекратяване на нарушенията и присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация са Прокуратурата на РБ и СДВР, които са отказали да открият конкретните извършители на престъпленията и да образуват наказателно производство.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е посочен конкретен правен въпрос, за който жалбоподателят твърди да е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, но доколкото се поддържа твърдение за противоречие на определението с т.6 и 9 от ППВС № 17/1963 г., би могло да се приеме, че те са свързани с това на какво основание отговорят служителите на предприятието за вреди от непозволено увреждане, причинени на трето лице при изпълнение на възложената им работа и как следва да процедира съдът при разглеждане на дела за непозволено увреждане, които сочат на извършено престъпление. Тези въпроси не обуславят произнасянето на въззивния съд по настоящото дело, тъй като в случая то е ограничено да проверка на редовността на подадената от жалбоподателя искова молба, а не до определяне на правната квалификация на предявените искове или до наличието или липсата на основания по чл. 182, б.”д” ГПК/ отм./,сега чл. 229, ал.1,т.5 ГПК, за спиране на делото.
Изискванията за редовност на исковата молба са посочени в чл. 127, ал.1 е 2 ГПК. Тя трябва да бъда написана на български език и да съдържа: посочване на съда, до който се адресира; името и адреса на ищеца и на ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, ЕГН на ищеца; цената на иска, ако той е оценяем; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; в какво се състои искането. Исковата молба трябва да бъда подписана от лицето, което я подава. Когато исковата молба не отговаря на тези изисквания, съдът съобщава на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В случая изложеното в “жалбата- иск” твърдение, че “повече от години ищецът е подложен на изнудване, неблагоприятно третиране, незаконно преследване, тормоз, дискриминация, от група длъжностни лица, фабрикуващи неистински документи с цел да причиняват вреди, неудобства и вредни последици за ищеца и децата му”, без да се конкрететизира кога и от кого са извършени тези действия и без да се посочи в какво конкретно се изразяват, не удовлетворява изискването на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК за изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. На ищеца са дадени указания да отстрани тези неясноти, както и да посочи в какво се състои искането му и размера на претендираното обезщетение, които не са изпълнени.
Следва да се посочи, че позицията на жалбоподателя относно вида и съдържанието на търсената от него съдебна защита е вътрешно противоречива и неколкократно променяна, видно от подаваните от него молби и жалби по делото. От една страна се твърди, че съдът, въпреки волята му, е образувал гражданско, вместо наказателно дело, а от друга – че при условията на обективно кумулативно и субективно съединяване са предявени два иска – единият с правно основание чл. 71 от Закона за защита от дискриминация, а другият – с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса за наличието на правен интерес от предоставяне на правна помощ. Обстоятелството, че такава е била предоставена на други лица по други граждански дела, не може да обоснове извод за противоречиво разрешаван правен въпрос, тъй като преценката във всеки отделен случай е конкретна.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване по поставените в т.3 от изложението към частната касационна жалба въпроси. Въпросът допустимо ли е от материалноправна и от процесуалноправна гледна точка по подадени от прокурора документи да се образува и завежда граждански иск без волята и съгласието на жалбоподателя, без да има образувано наказателно дело и повдигнато обвинение и да се отделя граждански иск, предявен с оглед бъдещ иск в наказателния процес без разпореждане на съдия по образуваното наказателно дело, е изцяло неотносим към процесуалния въпрос, разрешен с атакуваното въззивно определение. По делото няма каквито и да било данни за образуване на наказателно производство и отделяне на предявен в него граждански иск. Въпросите допустимо ли е съдът да прекрати дело по иск за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, без да постанови разпореждане за уточняване на тази искова претенция и допустимо ли е без да изясни волята на ищеца, съдът да прекрати делото без да посочи в прекратителното определение какви искове са предявени и на какво правно основание и без да е съдействал на страната за изясняване на делото от фактическа и правна страна съгласно чл. 7 ГПК, да се произнесе с прекратително определение, без да е предоставил на страната правна помощ при направено изрично искане за такава по чл. 95 ГПК, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тези въпроси има формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да извърши проверка за редовността на исковата молба и когато констатира, че същата не отговаря на изискванията по чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК, да предостави възможност на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, като в случай, че ищецът не стори това, исковата молба, подлежи на връщане. По настоящото дело първоинстанционният съд е процедурал изцяло в съответствие с тази практика.
По тези съображения частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, постановено на 11.11.2011 г. по ч.гр.д. № 13478/2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: