О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 20.01.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1167 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби,подадени от П. И. Н., С. П. К. и Г. П. Щ., Н. М. З. и Р. И. З.,както и от Ц. А. М. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 15.12.2008г. по гр.д. №532/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от П. И. Н. касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по приложението на чл.79 ЗС в хипотеза на придобиване от несобственик и по въпроса дали в подобна хипотеза е налице добросъвестно владение,по които въпроси е налице противоречива практика с оглед представените решения на ВС и ВКС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от С. П. К. и Г. П. Щ. касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по същите въпроси,поставени и от касатора П. Н. ,а именно по приложението на чл.79 ЗС и чл.70 ЗС,по които е налице противоречива практика с оглед представените решения на ВС и ВКС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от Н. М. З. и Р. И. З. касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса за възможността да се придобива имот от несобственик при условията на чл.79,ал.2 ЗС,по който въпрос е налице противоречива практика с оглед представените решения на ВС и ВКС. Поддържат също така,че е налице противоречиво разрешаване и на въпроса по приложението на чл.188-192 ЗЗД досежно правните последици на продажба на чужда вещ.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от Ц. А. М. касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроси,свързани с доказване личното явяване на едно лице пред нотариуса и полагането на подпис под нотариален акт,възможността за оборване на извършеното от нотариуса отбелязване за лично явяване на лицето,както и по въпроса дали е налице измама по смисъла на чл.29 ЗЗД ако пред нотариуса трето лице се представи за собственик на имота и положи подпис под нотариалния акт от името на продавача,както и за правните последици от това действие, за които въпроси касаторът твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационните жалби А. П. К. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира да й бъдат заплатени направените по делото разноски.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане разглеждането им по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 15.12.2008г. по гр.д. №532/2008г. Бургаският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието по отношение на Н. М. З. и Р. И. З.,че нотариалното действие /удостоверяване/ по н.а. №4/13.11.2000г., том ІV,н.д. №591/2000г. на нотариус с район на действие БРС за личното полагане на подпис от продавача по сделката А. П. А. е нищожно; прието е за установено по отношение на Н. М. З.,Р. И. З., Ц. А. М. и Д. П. М.,че А. П. К. е собственик на апартамент №11,ет.8,вх.3 в жилищен блок 413,к.с “М”,гр. Бургас,понастоящем разделен на два отделни апартамента-ап.11 и ап.10;С. К. и Г. Щ. са осъдени да предадат на А. К. владението на ап.11,а П. Н. е осъдена да предаде на А. К. владението на ап.10.
Прието е,че А. К. е единствен наследник по закон на брат си А. П. А. ,починал на 29.01.2006г.,който през 1979г. е придобил правото на собственост върху апартамент №11,находящ се в гр. Б.,к-с “М”,бл.413. Съставеният през 2000г. нотариален акт №4,том ІV,н.д. №591/2000г.,съдържащ изявлението на А. П. ,че продава имота на Н. и Р. З. е прието,че не е подписан от А. П. ,което според съда обуславя нищожност на извършеното нотариално действие и на сключената на 13.11.2000г. сделка,поради което тази сделка няма вещноправен ефект и Н. З. и Р. З. не са придобили собствеността,а оттам не са могли да прехвърлят това право на Ц. М. на 22.05.2002г. /н.а. №64,том ІІІ,н.д. №372/2002г./. Ц. М. пък не е могла да прехвърли собствеността върху разделения на два самостоятелни апартамента имот на П. Н. за ап.10 /н.а. №129,том ІІІ, н.д. №477/2003г./ и на С. К. и Г. П. за ап.11 /н.а. №89,том ІІІ,№441/2003г./.
По направените възражения за придобивна давност е прието,че Н. и Р. З. като приобретатели по недействителна сделка имат качеството недобросъвестни владелци. Последващите купувачи имат качеството добросъвестни владелци,но за да се превърне добросъвестното владение в основание за придобиване право на собственост е нужно изтичане на 5-годишен давностен срок,какъвто от датата на сключване на договора /май,2002г./ до завеждане на делото /м.февруари,2006г./ не е налице. Поради това възраженията за изтекла в полза на приобретателите придобивна давност са приети за неоснователни.
По поставените от касаторите П. Н. ,Н. З. , Р. З. ,С. К. и Г. П. въпроси по приложението на чл.70 ЗС и чл.79 ЗС:
В представените с изложенията решение №15/15.01.1980г. по гр.д. №2571/79г. на І ГО на ВС и решение №507/01.07.1994г. по гр.д. №381/94г. на І ГО на ВС е прието,че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен,като според представеното решение №649/01.07.1993г. по гр.д. №477/92г. на І ГО на ВС лицето,придобило имота на правно основание от несобственик има качеството добросъвестен владелец и придобива собствеността ако упражнява фактическата власт върху имота постоянно,непрекъснато,несъмнително,спокойно и явно в продължение на давностния срок,предвиден в закона. Изводите на въззивния съд по приложението на чл.70 ЗС и чл.79 ЗС в хипотеза на придобиване на имот от несобственик са аналогични-прието е,че приобретателите по сключените през 2002г. и 2003г. договори имат качеството добросъвестни владелци,тъй като са придобили имот от несобственик по договор за продажба,който по принцип представлява годно основание за придобиване на собственост. Не е налице противоречиво разрешаване на поставените въпроси,тъй като изводът,че предвиденото в чл.79,ал.2 ЗС придобивно основание не се е осъществило напълно съответствува на изразеното в решение №649/01.07.1993г. становище,а именно,че правото на собственост може да бъде придобито само ако предвидения в закона давностен срок е изтекъл до предявяването на иска.
Посоченото от П. Н. решение №607/30.10.1998г. по гр.д. №143/98г. на І ГО на ВКС касае хипотеза на искане за възстановяване на запазена част от наследство при валидно извършено от наследодателя дарение,каквато в случая не е налице. Това решение разглежда въпроси, които не са идентични с разглежданите от въззивния съд,поради което изразеното в него становище по приложението на чл.79 ЗС в случая не може да обуслови наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Изводите на въззивния съд,че купувачите по сключения през 2000г. договор за продажба нямат качеството добросъвестни владелци съответствуват на дадените в Постановление №6 от 1974г.,т.10 на Пленума на ВС указания по приложението на чл.70 ЗС,поради което не може да бъде споделена тезата за наличие на разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроса за вида владение,упражнявано въз основа на нищожен договор.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите С. К. и Г. П. ,че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед наличие на празнота в правото и недопустимостта същата да бъде преодолявана чрез разширително тълкуване при прилагане на правни норми,съдържащи изчерпателно,ограничително и лимитативно изброяване.
На първо място следва да се отбележи,че нормите на чл.70 ЗС и чл.79 ЗС не са неясни и по приложението им е налице изобилна съдебна практика,вкл. и Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС,с което съществуващите противоречия в практиката са преодоляни. Настоящият казус не поставя на разглеждане въпроси,които да налагат промяна в установената съдебна практика независимо от същественото значение, което има за страните по извършените разпоредителни сделки. Практиката е разглеждала множество сходни случаи,разрешавайки ги непротиворечиво в смисъла,в който е и изразеното в обжалваното решение становище по приложението на посочените по-горе разпоредби. Не е налице празнота в правото,нито е извършено преодоляване на подобна празнота чрез разширително тълкуване,както се поддържа в изложението.
Не може да бъде споделена и тезата за наличие на противоречиво разрешаване на въпроси по приложението на чл.188-192 ЗЗД. Изводите на въззивния съд за правните последици на извършената продажба на чужда вещ напълно съответствуват на становището,изразено в представените с изложението решения на ВС и ВКС,вкл. досежно възможността на действителния собственик да ревандикира вещта и за вида владение, упражнявано от закупилото от несобственик лице.
По поставените от касатора Ц. М. въпроси:
Разпоредбите на чл.127 ГПК/отм./,чл.154 ГПК/отм./,чл.157 ГПК/отм./ и чл.188 ГПК/отм./,уреждащи оспорването на официален документ, разпределението на доказателствената тежест и преценката на доказателства при направено оспорване и въведени доводи за нищожност на договор, вкл.в хипотеза на извършено нотариално действие /чл.476,буква”е” ГПК/отм./ и удостоверяване по чл.486 ГПК/отм./ не са неясни. По приложението им е налице съдебна практика, като различните становища са обусловени от различието във фактическата обстановка по всеки отделен казус,поради което не може да бъде споделена тезата на касатора,че поставените в изложението въпроси обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Поставеният въпрос по приложението на чл.29 ЗЗД също не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като обстоятелството дали трето лице е извършило измамливи действия спрямо приобретателите по сключените в периода 2000г.-2003г. договори,представяйки се за действителния собственик на имота е ирелевантно спрямо настоящия правен спор-същото касае отношенията на приобретателите с това трето лице,но не и отношенията им с действителния собственик на имота,не попада в предмета на настоящия правен спор,вкл. е ирелевантно и за квалифицирането на упражняваното от приобретателите владение като добросъвестно или недобросъвестно.
Не се установява наличие на противоречива практика по поставените от касаторите въпроси,нито може да се приеме,че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.12.2008г. по гр.д. №532/2008г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадените от П. И. Н.,С. П. К.,Г. П. Щ.,Н. М. З.,Р. И. З. и Ц. А. М. касационни жалби.
ОСЪЖДА П. И. Н.,С. П. К., Г. П. Щ.,Н. М. З.,Р. И. З. и Ц. А. М. да заплатят на А. П. К. сумата 150.00лв. /сто и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: