О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 29.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.01.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3482/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от „П”ООД с. П.,Кюстендилска област против решение от 09.07.2008г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр.д. №317/2008г. по описа на същия съд.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът заявява,че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел,че не е доказано реално обедняване от страна на ищеца,тъй като е останало недоказано по някакъв начин намиращите се движими вещи в сградата да пречат за ползването й или отдаването й под наем,поради което е стигнал до извода за неоснователност на предявения иск,като изрично е посочил,че този извод не се променя от факта на наличие на влязло в законна сила съдебно решение,с което ответника е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за неоснователно обогатяване,доколкото същото решение касае друг период от време и не се ползва със силата на пресъдено нещо.
В подкрепа на твърдението за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,касатори твърди,че е налице решение по гр.д. №1063/1999г.по описа на Кюстендилски окръжен съд,влязло в законна сила,което е постановено по иск с правно основание член 59 от ЗЗД и е присъдено обезщетение на ищеца за предишен период от време,поради което въпроса е решаван противоречиво от съдилищата. В случая обаче не е налице тази хипотеза,тъй като заявената от ищеца претенция не се обхваща от присъденото от съда за предишен период от време, и като такава е подлежала на пълно доказване на нейната основателност за последващия период от време.
В изложението си касаторът твърди също така,че неправилно е приложен материалния закон,както и необоснованост на решението,поради което е налице основанието предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Така посоченото основание от касатора изисква произнасянето на съда по този въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед изясняването й по пътя на тълкуването,или когато се изоставя едно тълкуване или се възприема друго. Изложеното от касатора в тази връзка основание за допускане на касационно обжалване,по своята същност е свързано с оплаквания за неправилно постановен съдебен акт,което представлява касационно оплакване,съгласно член 281 ал.3 от ГПК,но не и по допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2008г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр.д. №317/20008г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: