5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
С., 12.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 284/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №177 от 27.06.2014 г. по т.д. № 248/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 232 от 18.12.2013 г. по т.д. №129/ 2013 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която са уважени исковете на [фирма] срещу [фирма]: за нищожност на Договор за заем от 18.11.2008 г. на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, вр.чл. 280 ал.1 ТЗ; за осъждане на ответника да плати 26 000 лв., на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД – частичен иск от иск за вземане 75 667 лв. и за 4733.60лв.-обезщетение за забавено плащане; решението е отменено и е постановено друго, с което е отхвърлен искът за нищожност на Договора на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 50 ал.1 т.10 пр.2, чл.52 ал.1 и чл.53 ал.1 от Устава и чл.238 ал.2 ТЗ; решението е обезсилено и производството по делото е прекратено по иска за главница над 26 000 лв. до 75 667 лв. и по иска за обезщетение за забавено плащане, отхвърлен над 4733.60 лв. до 20.633.32 лв. Касационната жалба на ищеца е срещу решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, с което е уважен искът за главницата над 26 000 лв. до 75 667 лв. и в тази част производството по делото е прекратено, с оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила досежно увеличението на иска. В останалата част въззивното решение е влязло в законна сила.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпроса: при търговски спор увеличението на иска попада ли сред действията, изчерпателно изброени в чл. 372 ал. 2 ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл. 214 ГПК, жалбоподателят поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата и е решен в противоречие с практиката на ВКС и сочи Опр.№ 2527/15.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 3912/2013 г. на САС; Р.№48/10.01.2011 г. по т.д.№ 328/ 2010 г. на САС;Опр.№391/07.06.2012 г. по ч.гр.д.№312/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.и Опр.236/03.04.2012 г. по т.д.№102/2011 г. на ВКС,ІІ т.о. Поддържа, че решаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпроса: следва ли съдът, като констатира, че увеличението е извън преклузивните срокове по чл. 372 ал. 2 ГПК, да отдели молбата за образуване в отделно производство, жалбоподателят счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, съображения за което не излага.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, тъй като не са налице поддържаните от жалбоподателя основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и сочи определения на ВКС по приложението на чл.372 ал.2 ГПК: Опр. №112/19.02.2014г. по ч.т.д.№3791/2013 г. на ІІ т.о. и Опр.№362/30.04. 2010 г. по ч.т.д.№ 156/2010 г. на І т.о.; за втория въпрос възразява, че не е решаван в двете съдебни инстанции.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и в сега обжалваната част е обезсилено над посочената сума първо – инстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, и производството е прекратено, цената на който иск не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да обезсили решението и прекрати производството по делото по иска за главница над 26 000 лв. до 75 667 лв., въззивният съд е изложил, че е постановено по недопустимо увеличен иск. Обосновал е, че производството е по глава 32 от ГПК – по търговски спор – и предприетото от ищеца изменение на иска е следвало да стане с допълнителната искова молба, съгласно чл. 372 ал. 1 и 2 ГПК, а останалите предпоставки на чл. 214 ГПК се прилагат извън този срок. Заключил е, че увеличението на иска с предявяване в пълния му размер съставлява предявяване на допълнителен иск относно тази част на спорното право, която не е била предявена с първоначалния иск – касае се за изменение на иска чрез предявяване на допълнителен петитум относно непредявената първоначално част от спорното право, която хипотеза се обхваща от чл. 372 ал. 2 изр. 2 пр. 1 ГПК.
По въпроса: за увеличението на иска при търговски спор и попада ли същото сред действията, изчерпателно изброени в чл. 372 ал. 2 ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл. 214 ГПК.
В представеното от жалбоподателя Опр.№ 2527/15.11.2013 г. по ч.гр.д. № 3912/2013 г. на САС въпросът за срока, в който ищецът следва да поиска изменение на иска по търговски спор, е разрешен в смисъл, че за изменение на иска – увеличение по размер, срокът е този по чл. 214 ал. 1 ГПК и не се прилага разпоредбата на чл. 372 ал. 2 ГПК. Останалите представени съдебни актове са неприложими, респ. неотносими:Р.№48/10.01.2011 г. по т.д.№ 328/2010 г. на САС не е влязло в законна сила; Опр. № 391/07.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 312/ 2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. е по въпроса, че подлежи на обжалване определение за поискано изменение на иска по чл. 214 ГПК, а Опр. №2527/15.11.2013 г. по т.д.№ 3912/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. е постановено на основание чл. 288 ал. 2 ГПК и не се включва в съдебната практика по чл. 280 ал. 2 ГПК, а е и по въпроса за проверка редовността на исковата молба по чл. 129 ГПК и налице ли е изменение на исковата молба -различна от първоначално заявената.
С оглед изложеното следва да се приеме, че въпросът за изменение на иск, който се разглежда по реда на глава 31 от ГПК, се решава противоречиво от съдилищата – с Опр.№ 2527/15.11.2013 г. по ч.гр.д. № 3912/2013 г. на САС разрешението е едно, а в обжалваното въззивно решение – друго.
С определения, постановени от ВКС на основание чл. 274 ал.3 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Опр. №112/19.02.2014 г. по ч.т.д. № 3791/2013 г. на ІІ т.о. и Опр. №362/30. 04.2010 г. по ч.т.д.№ 156/2010 г. на І т.о. по въпроса: В производството по търговски спорове приложима ли е разпоредбата на чл. 372 ал. 2 ГПК и относно срока за изменение на иска намира ли приложение общото процесуално правило на чл. 214 ал. 1 ГПК, е прието, че с нормата на чл. 372 ГПК е предвидена специфична за производството по търговски спорове възможност за предявяване на допълнителна искова молба в рамките на изрично установен от законодателя преклузивен срок, в чл. 372 ал. 2 изр.2 ГПК са изброени изчерпателно процесуалните действия на ищеца, упражняването на които се преклудира с изтичане на срока по чл. 372 ал.1 ГПК за депозиране на допълнителна искова молба и доколкото производството по търговски спорове не предвижда специални изисквания досежно изменението на иска, извън срока за предприемането му, който е срокът за подаване на допълнителна искова молба, то съдът прилага нормата на чл. 214 ГПК по отношение на останалите предпоставки и условия, извън този срок, на които изменението на иска следва да отговаря. Затова предприетото изменение на иска с допълнителната искова молба по чл. 372 ал. 2 изр. 2 ГПК следва да отговаря на изискванията на чл. 214 ГПК, като отклонението от общото правило е в срока, до който същото може да бъде заявено – в срока за допълнителна искова молба.
Тъй като въззивният съд е изложил аналогични съображения, за да обоснове, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустимо увеличен иск, направен с молбата на ищеца след срока за допълнителна искова молба, поради което е обезсилил решението в частта, с която е уважен иск за главница над 26 000 лв. -първоначално предявен, и в тази част е прекратил производството по делото, въпросът е решен в съответствие с цитираната установена съдебна практика. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като противоречивото му решаване е преодоляно със създадената задължителна съдебна практика, посочена по-горе. Няма основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: следва ли съдът като констатира, че увеличението е извън преклузивните срокове по чл. 372 ал. 2 ГПК, да отдели молбата за образуване в отделно производство. Такъв въпрос не е разглеждан по делото, затова не е релевантен, поради което не следва да се обсъжда налице ли е поддържаното основание, съображения за което жалбоподателят не излага.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №177 от 27.06.2014 г. по т.д. № 248/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 3600 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: