3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 12,07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.05. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 883 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Г. А., с вх.№4196 от 10.08.2012 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.08.2012 г., срещу решение №179 от 24.06.2012 г. по в.т.д.№82/2012 г. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №147 от 31.10.2011 г. по т.д.№160/2011 г. на Шуменския окръжен съд, с което са уважени предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], обл.В. срещу касатора при условие на обективно съединяване следни искове: 1/иск с правно основание чл.327 ТЗ за сумата 608 838.64 лв., представляваща неизплатена цена на доставени стоки по фактури, ведно със законната лихва от предявяване на иска, и 2/ иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 95 755.05 лв. лихва за забава от датата на падежа на вземането по всяка една фактура до предявяване на иска. В хода на делото пред първата инстанция на основание чл.226, ал.2 във вр. с ал.1ГПК във вр. с чл.99 ЗЗД като трето лице помагач е встъпил [фирма], [населено място], в качеството му на цесионер за вземанията на ищеца [фирма] . С т.н.”Допълнителен писмен отговор” с вх.№3035 от 11.05.2011 г. на Шуменския окръжен съд ответникът по делото и настоящ касатор [фирма] е направил възражение за прихващане със сумата 1 097 667 лв. на основание цедирано от Б. А. Б. вземане към ищовото дружество, в качеството й на наследник на баща си А. Б. А., починал съдружник в същото дружество.
По делото не се спори, че претендираната от ищцовото дружество цена на доставена стока е заприходена в счетоводството на ответника и не е изплатена от него. Спорен е въпросът за основателността на направеното от него възражение за прихващане. И двете съдебни инстанции са приели, че на основание чл.370 ГПК то е преклудирано, както и че не са налице основанията на чл.371 ГПК, защото вземането по него е спорно. За пълнота са изложили и съображения за неговата неоснователност, като Шуменският окръжен съд се е мотивирал, че договорът за цесия от 09.07.2010 г., сключен между Б. А. Б. и [фирма] / [фирма]/ е нищожен на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, поради противоречие със закона-чл.137, ал.1,т.3 ТЗ- липса на решение на общото събрание на дружеството за разпределяне на печалбата, водещо и до липса на предмет на цесията. Варненският апелативен съд е възприел изводите на Шуменския окръжен съд, като се е мотивирал, че поради липса на решение на общото събрание на [фирма] за разпределение на печалбата, наследеното от цедента Б. Б. вземане за част от печалбата, не е възникнало. Изрично е отбелязано, че цедираното вземане от Б. Б. има за предмет неразпределената печалба/дивидент/, а не равностойност на дружествен дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение на основание чл.125, ал.3 ТЗ.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона- чл.26, ал.4 ЗЗД , тъй като нищожността на отделни клаузи на цесионния договор не водят до неговата нищожност след като могат да бъдат заместени от повелителни правила на закона- чл.5, ал.1 ЗН, чл.129, а.1 ТЗ, и чл.125, ал.1,т.1 и ал.3 ТЗ. Като значим за изхода на делото поставя и правния въпрос „дали нищожността на отделната клауза в договора за цесия влече нищожност на този договор, когато тя може да бъде заместена от повелителни правила на закона, установяващи, че при смърт на съдружник за неговия наследник възниква вземане за равностойността на дружествения дял на починалия съдружник”, като подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] и третото лице помагач [фирма] оспорват основаният за достъп до касация , а по същество основателността на касационната жалба, като [фирма] претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от касатора правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно формулиране на правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. На първо място и двете съдебни инстанции са приели, че възражението на касатора е преклудирано, поради което е процесуално недопустимо. Само за пълнота са изложили съображения за неговата неоснователност. На второ място, тя е обоснована с липсата на решение на общото събрание на ищцовото дружество по чл.137, ал.1,т.3 ТЗ за разпределяне печалбата на дружеството. И двете съдебни инстанции изрично са приели, че предмет на цесията от 09.07.2010 г. не е наследено от цедента вземане за дружествен дял, а за част от печалбата на дружеството за 2009 г. Поставеният от касатора въпрос е фактологически обоснован, а значими за достъпа до касация са правните изводи на съда, а не приетата по делото фактическа обстановка. Чрез така поставеният въпрос касаторът фактически цели в производството по чл.288 ГПК да бъде приета друга, съобразена с неговите твърдения фактическа обстановка, а именно, че предмет на цесията е наследено вземане за дружествен дял на починал съдружник.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Освен че не е мотивирано с основанията, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, то и нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване.
Независимо изхода от делото в полза на третото лице помагач- [фирма] разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказано извършването им в настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №179 от 24.06.2012 г. по в.т.д.№82/2012 г. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №147 от 31.10.2011 г. по т.д.№160/2011 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: