3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр. София, 16.05.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2974 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 92/18.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 1370/2012 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба против решение на районен съд, с което съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че исковете за отмяна на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, като незаконосъобразна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност са основателни, а иска за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за неоснователен. За да достигне до тези изводи, съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено като основание „чл.328, ал.1, т.2 от КТ – с предизвестие”, без да се посочи на кое от двете основания, предвидени в тази законова разпоредба се прекратява правоотношението. Тъй като по делото липсват доказателства за наличието на друг документ, доведен до знанието на работника, в който да е конкретизирано основанието, на което ще се прекрати и е прекратен трудовия договор, съдът е приел заповедта за незаконосоъбразна, без да обсъжда законосъобразността на извършения подбор, предвид твърденията на ответника за прекратяването на трудовото правоотношение на основание съкращение в щата на дружеството. Съдът е приел, че работодателят е бил длъжен да посочи на кое от двете основания, предвидени в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ прекратява правоотношението, тъй като те не могат да се прилагат едновременно, защото са несъвместими.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първия правен въпрос е относно това, несъответствието между правното основание за прекратяването на трудовия договор, посочено в предизвестието за прекратяването и в самата заповед, представлява ли самостоятелно основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. Съдът не се е произнесъл по този правен въпрос в насоката, в която се твърди от касатора. Действително, съдът е констатирал несъответствие между посоченото в предизвестието правно основание и основанието, посочено в заповедта за прекратяването на трудовия договор, но мотивите му за основателността на предявените искове са други и неотносими към правния въпрос. Съдът е приел, че релевантно за изхода на спора е непосочването на конкретното основание за прекратяването на договора в заповедта, предвид посочването на законов текст, съдържащ в себе си две несъвместими основания, оттам и невъзможността на уволненото лице да се защити от уволнението на основанието, на което то е извършено, тъй като същото не е известно.
Втория правен въпрос е относно задължителното съдържание на заповедта за прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.1, т.2 КТ и несъответствието й с връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по този правен въпрос, като неговото произнасяне е в противоречие със задължителна практика на ВКС по този въпрос. Сочи се решение № 69/31.01.2001 г. на ВКС по гр.д.№ 1092/2000 г. на ІІІ г.о. и решение № 145/18.02.2010 г. на ВКС, по гр.д.№ 565/2009 г. на ІІІ г.о., второто постановено по реда на чл.290 ГПК, като съдържащи противоречие с възприетото от въззивния съд. По така поставения правен въпрос, на първо място, въззивният съд не е формирал правни изводи, доколкото мотивите му за незаконосъобразност на уволнението са други и необхващащи така поставения правен въпрос. На следващо място, по този правен въпрос липсва разрешение, дадено от въззивния съд, което да противоречи на цитираното от касатора решение на ВКС, – решение № 145/18.02.2010 г. на ВКС, по гр.д.№ 565/2009 г. на ІІІ г.о., поради което липсва основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в това производство съдебни разноски, в размер на 500 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 18.04.2013 г.
Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92/18.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 1370/2012 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА [фирма] съдебен дарес [населено място], [улица], ет.2 адв. П.И., да заплати на М. Я. В. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.6, офис 6 адв. Х. А. сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 и чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.