4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 630
София, 16.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 158/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу въззивно решение № 1994 от 20.12.2011 г. по т.д.н.№ 1772/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 178 от 11.02.2011 г. по т.д.н.№ 1397/2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав в частта, с която като начална дата на неплатежоспособността на търговеца [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] е определена датата 03.12.2005 г.
В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно. Поддържа се оплакването, че въззивният съд определил датата на неплатежоспособност, без да изследва с помощта на съдебно-счетоводна експертиза релевантните показатели за предходен период.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса необходимо ли е при всички случаи за установяване на неплатежоспособност да се назначава ССЕ, въпреки че и от другите от доказателства по делото може да се направи извод в тази насока, както и може ли в тази хипотеза съдът по свой почин да назначи експертиза, която да изследва общото финансово състояние на длъжника през съответния период. Поддържаното основание е аргументирано с липсата на съдебна практика по поставените процесуалноправни въпроси.
Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ, от страна, активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Производството по чл.625 ТЗ е образувано по молба на АДВ с въведени в нея твърдения, че длъжникът [фирма] има частни държавни задължения, преоформени по ЗУНК и установени с Акт № 43 от 24.01.2002 г.; Акт № 8/12.01.2005 г. и Акт № 2/14.01.2008 г. За тези задължения Агенцията се снабдила с изпълнителни листове, като към 11.03.2009 г. задължението на търговеца по тях възлизало в размер на 2 013 619.97 лв.
Първоинстанционият съд уважил молбата, като на основание чл.630, ал.1 ТЗ обявил търговеца в неплатежоспособнособност с начална дата 03.12.2005 г.
Въззивният съд, пред когото висящността на производството е пренесена по отношение на началната дата на неплатежоспособност, оставил без уважение искането на касатора за събиране на доказателства, относими към установяване на сочената във въззивната жалба начална дата по съображения, обосновани с отсъствието на основанията на чл.266 ГПК във вр. с чл.629, ал.4 ТЗ.
С постановеното от него решение е прието, че посочената от Агенцията дата на издаване на акта не може да бъде възприета като дата на неплатежоспособност на ответника, тъй като към нея е бил установен само размера на задължението му, но актът сам по себе си не установявал, че е налице втората кумулативна предпоставка по чл.608, ал.1 ТЗ – търговецът да се намира в трайна, обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, за да се приеме, че е неплатежоспособен. Посочено е, че доказателствената тежест е на молителя, а главното доказателствено средство е съдебно-счетоводната експертиза, като в процесуалното му поведение следвало да се изтъкнат три момента – в молбата не се сочела дата на неплатежоспособност на търговеца, макар още тогава да са му били известни всички факти относно задълженията на търговеца по ЗУНК, вторият е свързан с формулировката на поставената от него задача към ССЕ, на която е възложено да даде заключение относно релевантните за неплатежоспособността му коефициенти за последните 5 години, т.е. за период, последващ значително издаването на първия АУЧДВ, и третият – непротивопоставянето му на установените в заключението факти.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Първият от поставените в изложението процесуалноправни въпроси не е правен, а фактически. Приложението на презумпцията по чл.608, ал.2 е въпрос на установяване на съответните презумптивни предпоставки, които са фактологически обусловени. Поставеният общотеоретичен въпрос за предпоставките за приложението им, без да са свързани и обосновани с конкретните факти по делото не може да представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Налице е основание за достъп до касация на въззивното решение по вторият въпрос за приложението на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ поради значимостта му за крайния изход на делото. Служебно известни на настоящия състав са постановените по реда на чл.290 ГПК Решение №153 от 23.12.2010 год. по т.д.№255/2010 год. на ВКС, ТО, І т.о. и Решение № 90 от 20.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 1152/2011 г., ТК, І т.о., в които е прието, че съгласно специалната норма на чл.621, ал.1, т.2 ТЗ в производството по несъстоятелност съдът може дори по свой начин да установява факти и да събира доказателства, като поради установеното с нея засилено служебно начало, приложимо и за двете инстанции, преклузията на чл.266, ал.1 ГПК не се прилага в това производство. По смисъла на т.2 от ТР № 1/2010 на ВКС, ОСГТК цитираните решения формират задължителна съдебна практика, в отклонение от която въззивният съд е процедирал.
Изложеното обуславя извод, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, но в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е не на соченото основание по т.3 от цитираната разпоредба.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1994 от 20.12.2011 г. по т.д.н.№ 1772/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: