3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 630
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1103 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 472/ 03.12.2018 г. по гр.д. № 670/ 2018 г. по гр.д. № 670/ 2018 г., с което Хасковски окръжен съд, изменяйки решение № 408/ 11.07.2018 г. по гр.д. № 966/ 2016 г. на Хасковски районен съд, на основание чл. 200 КТ е осъдил „Ровотел стийл“ ООД да заплати на С. Ч. А. сумата 4 000 лв., – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 22.05.2013 г., ведно със законните лихви от 19.05.2016 г., а искът е отхвърлен до пълния размер от 25 000 лв.
Решението се обжалва от С. Ч. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност в частта, с която искът е отхвърлен, по следния въпрос: Нарушен ли е принципът на справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, когато съдът по иска по чл. 200 КТ не е взел пред вид съображенията на пострадалото лице за характера, степента, тежестта и изживения психически стрес, преживени от увреденото лице от трудова злополука? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с ППлВС № 4/ 1968 г. и ППлВС № 18/ 1963 г. и със следните решения, все на Четвърто гражданско отделение на ВКС: решение № 69/ 18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г., решение № 414/ 21.11.2012 г. по гр.д. № 1543/ 2011 г. и решение № 117/ 04.05.2016 г. по гр.д. № 4754/ 2015 г. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 200, вр. чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът „Ровотел стийл“ ООД (в несъстоятелност), ответник и по касация, възразява, че въпроса няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по трудов спор по иск по чл. 200 КТ с цена над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, а решението се обжалва в отхвърлящата иска част. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатия въпрос няма претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е съобразил, че по оплакванията във въззивната жалба само от ищеца срещу първоинстанционното решение в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл. 200 КТ за сумата над 1 000 лв. до пълния размер от 25 000 лв., спорът пред него е ограничен в сравнение с този, който страните са поставили пред първостепенния съд. Въззивният съд е приел, че спорът се концентрира върху това: 1) дали отговорността на ответника обхваща и болките, страданията и неудобствата в ежедневието, които ищецът търпи от увредените междупрешлени дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радиколупатия, т.е. остехондроза и в частност, доколко това диагностирано заболяване на ищеца е по причина на трудовата злополука от 22.05.2013 г. и 2) какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука.
Въззивният съд го е решил, приемайки че обезщетението обхваща само онези обстоятелства, чиято причинно-следствена връзка с трудовата злополука от 22.05.2013 г. е доказана. Това са възрастта на ищеца към трудовата злополука (53 години), механизмът на настъпването й (събарянето и затискането му с метална врата, тежаща около 600 кг.), преживеният шок от внезапно стоварилата се върху него врата, чувството на безизходица и безпомощност, което е преживял, страхът от увреждания, които могат да застрашат живота му, интензитетът и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства в ежедневието в периода на ползвания 2-месечен отпуск по болест. При отчитането на тези обстоятелства въззивният съд е определил справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в размера от 4 000 лв. Отказал е да включи и онези обстоятелства, които ищецът е посочил в исковата молба като такива, от значение за справедливия размер на обезщетението, но за които въззивният съд е приел, че не е доказана връзката им с трудовата злополука от 22.05.2013 г. В тази група са твърденията, че увредените междупрешлени дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радиколупатия, т.е. остехондроза на ищеца имат за причина трудовата злополука. Въззивният съд се е мотивирал, че находки за такива увреждания на ищеца не съдържа медицинската документация, която е била съставена в близък период след инцидента; първото диагностиране на тези увреждания е 2-3 години по-късно, а според заключението на съдебно-медицинската експертиза имат за причина дегенеративни (възрастови) изменения. Въззивният съд е заключил, че искът по чл. 200 КТ е неоснователен над сумата 4 000 лв. до пълния предявен размер и е изменил съответно първоинстанционното решение.
При тези мотиви повдигнатият въпрос обуславя решението, но въззивният съд го е решил в съответствие с двете постановления на пленума на Върховния съд, на които касаторът се позовава. Определил е обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука от 22.05.2013 г. адекватно на обстоятелствата, които двете постановления сочат като такива от значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а той определя границата на отговорността на работодателя. Отказал е да зачете онези обстоятелства, за които е приел да нямат за причинна трудовата злополука от 22.05.2013 г. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото от въззивния съд решение е в съответствие с онези мотиви, които инстанцията по съществото на правния спор дължи при установяване на основанието на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че противоречие на въззивното решение с други решения на ВКС относно приложението на критерия „справедливост“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е възможно, тогава когато по висящото и по приключените дела са идентични уврежданията, включително по време на настъпването им, а и кръгът на засегнатите неимуществени блага, но присъдените обезщетения са различни. Такова сходство няма между обжалваното решение и трите решения на ВКС, на които касаторът се позовава.
В обобщение, по повдигнатия въпрос е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а това изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените по делото разноски.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 472/ 03.12.2018 г. по гр.д. № 670/ 2018 г. на Хасковски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Ч. А. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Ровотел Стийл“ ООД (в несъстоятелност) ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 900.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.