2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 630
София, 02,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1034 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф.-С.С. ООД-С. против решение № 191/5.08.2011 г. по в.т.д. № 405/2011 г. на Варненски АС в частта, с която е потвърдено решението на Силистренски ОС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Б. Е.-София сумата 16 341.30 лв., ведно със законната лихва, както и 1 169 лв. разноски. Искът е по чл.359,ал.3 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени два въпроса: 1. Процесуалноправен-Допустимо ли е въззивната инстанция при въззивна жалба срещу част от решение, при нормата на чл.269 ГПК, да извършва проверка по правилността в необжалваната част и с ненаведени основания?, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС., 2. Материалноправен-Внесените пари в гражданско дружество подлежат ли на връщане след прекратяването му при положение, че “са изцяло изразходвани, участват във формирането на подлежащата на разпределение печалба и при прекратяването й не са налични”?, който бил решен в противоречие с Р по т.д. 756/2008 на ІІ т.о. и др.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Няма вероятност решението да е недопустимо в обжалваната част, както се твърди и в касационната жалба. В случая въобще не може да се говори за необжалвана част, тъй като сега касаторът обжалва въззивното решение в същата част, за която първоинстанционното решение е потвърдено по негова въззивна жалба.
По вторият въпрос в първата му част, която е по-ясно формулирана, отговорът е еднозначен. Твърдяното противоречие не е налице. Вярно е, че в представените решения е отбелязано, че при иск по чл.359,ал.3 ЗЗД следва да се извърши и цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност, /въпреки че и по двете решения такъв иск не е предявен/. Точно това е направено на стр.4-6 от мотивите на въззивното решение. Тук следва да има предвид и изложеното от въззивния съд на стр.2 от определение № 322/20.06.2011 г. постановено по реда на чл.267 ГПК. Обаче, правилността на тази рекапитулация не е предмет на настоящето производство.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 191/5.08.2011 г. по в.т.д. № 405/2011 г. на Варненски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: