1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр. София, 21.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2038 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Красикапласт“ АД /в несъстоятелност/, [населено място] чрез изпълнителен член на Съвета на директорите К. Ю. К. срещу определение № 278 от 26.06.2018г. по в. т. дело № 354/2018г. на Апелативен съд П., І търговски състав.
С обжалваното определение е оставено без разглеждане като недопустимо възражение вх. № 11584/17.04.2018г., подадено от „Красикапласт“ АД /в несъстоятелност/, представлявано от К. Ю. К. – изпълнителен член на Съвета на директорите на дружеството, срещу решение № 413 от 29.08.2013г. по т. дело № 676/2011г. на Пловдивски окръжен съд, вписано в ТР под № 20130903150236, в частта, с която съдът по несъстоятелността е постановил на основание чл. 711, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ лишаване на длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и започване на осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество, както и е прекратено производството по същото т. дело № 354/2018г. на Апелативен съд П..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на посоченото определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че преценката, че разпоредбата на чл. 270, ал. 2, пр. 2 ГПК не обосновава допустимост на подаденото възражение и направените искания пред въззивната инстанция, е в противоречие със систематичното място на разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК /в глава 20 от ГПК „Въззивно обжалване“/. Излага съображения, че докато делото е висящо пред първоинстанционния съд, възражението за нищожност на решението може да бъде подадено чрез съда, който е постановил съдебния акт, съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК; в случаите, когато делото се намира във въззивния съд, респективно в съответния Апелативен съд, възражението може да бъде подадено до въззивния съд, респективно съответния Апелативен съд, съгласно чл. 100 – чл. 102 ГПК с предвиденото в чл. 260 ГПК съдържание. Частният жалбоподател излага доводи за неубедителност на мотивите, че не съществува друга процесуална възможност да се атакува съдебно решение, включително с доводи за неговата нищожност, освен чрез подаване на въззивна жалба по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Поддържа доводи за немотивираност на извода, че за изпълнителния директор на „Красикапласт“ АД /в несъстоятелност/ не съществува процесуална възможност с възражение до въззивната инстанция да иска прогласяване нищожност на постановеното решение по чл. 711, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ. Излага съображения, че процесуалната възможност произтича от разпоредбата на чл. 621 ТЗ и законното представителство в производството по несъстоятелност съгласно чл. 635, ал. 3 ТЗ.
Частният жалбоподател прави оплакване за нарушение на разпоредбите на чл. 5 и чл. 7, ал. 1 ГПК, както и на правото на ефикасни и ефективни правни средства за защита, предвидено в чл. 13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и защитено с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Х. на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/.
Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото върнато на Апелативен съд П. за произнасяне по същество по възражението с вх. № 11584/17.04.2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив за 2018г.
Синдикът на „Красикапласт“ АД / в несъстоятелност/ К. П. И. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното определение. В представения писмен отговор излага подробни съображения, че понятието „обособена част“ по смисъла на § 1а ДР на ТЗ и чл. 15, ал. 1 ТЗ е неприложимо към разпоредбата на чл. 711, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 716 ТЗ, като в посочените правни норми съществува разлика в понятията „обособени части“ от търговско предприятие и „обособени части“ от недвижими имоти. Моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, [населено място] оспорва частната жалба и поддържа становище за нейната недопустимост поради недопустимост на предявените „възражения“ и липса на конкретни предпоставки за осъществяване на касационен контрол на оспорения съдебен акт. Ответникът релевира и евентуални доводи за неоснователност на частната жалба, като в представения писмен отговор излага подробни съображения, че понятието „обособена част“ по смисъла на § 1а ДР на ТЗ и чл. 15, ал. 1 ТЗ е неприложимо към разпоредбата на чл. 711, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 716 ТЗ, като в посочените правни норми съществува разлика в понятията „обособени части“ от търговско предприятие и „обособени части“ от недвижими имоти. Моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частна жалба вх. № 5913/09.07.2018г. по регистъра на Апелативен съд П. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения преклузивен едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл. 274, ал. 2, пр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
За да остави без разглеждане подаденото от К. Ю. К. като изпълнителен член на „Красикапласт“ АД /в несъстоятелност/ възражение с вх. № 11584/17.04.2018г. и прекрати образуваното т. дело № 354/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд, съдебният състав е приел, че възражението за нищожност на решение № 413 от 29.08.2013г. по т. дело № 676/2011г. на Пловдивски окръжен съд е недопустимо по няколко съображения:
1/ Въззивният съд не е сезиран с въззивна жалба за нищожност на решението по реда на чл. 258 и сл. ГПК, предвид съдържанието на т. нар. „възражение“ и формулираните с него искания.
2/ Не е подадена въззивна жалба в срок, предвид обстоятелството, че решение № 413/29.08.2013г. по т. дело № 676/2011г. на Окръжен съд Пловдив, постановено на основание чл. 710 ТЗ със съдържанието по чл. 711 ТЗ, е обявено в Търговския регистър на 03.09.2013г. и седмодневният срок за обжалването му е изтекъл още на 10.09.2013г.
3/ Не е предявен иск за нищожност на съдебното решение на основание чл. 270, ал. 2, пр. 1 ГПК, с оглед изричното посочване във възражението, че волята на подателя му не е да предявява иск. Съобразно изричното изявление на изпълнителния член на „Красикапласт“ АД /в несъстоятелност/ К. К. съдебният състав е приел, че не се касае до нередовна искова молба, налагаща предприемане на съответни процесуални действия от първоинстанционния съд по отстраняването на нередовностите.
4/ Не съществува процесуална възможност с възражение, адресирано до въззивната инстанция, да се иска прогласяване нищожността на постановено в производството по несъстоятелност съдебно решение. В тази насока съдебният състав е изложил съображения, че възражението по своята същност е процесуална възможност на страната да се позове на правните последици на нищожното решение, за да се защити по предявен срещу нея иск, респективно по висящ съдебен спор, но не и процесуална възможност на страната да инициира образуване на самостоятелно производство, различно от производството по въззивно обжалване, в което да бъде разрешен въпросът за валидността на съдебното решение за първи път от въззивната инстанция.
5/ Заявените във възражението други искания за произнасяне по всички посочени факти и доказателства и за служебно събиране на доказателства са недопустими поради липсата на процесуална възможност въззивният съд в производство по възражение за нищожност на съдебно решение по чл. 710 във връзка с чл. 711 ТЗ да извърши цялостна проверка на съдебните актове и действия на съда по несъстоятелност, касаещи осребряването на имуществото на несъстоятелния длъжник и разпределението на средствата, получени при това осребряване, след лишаване на длъжника от правото сам да управлява и да се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността. Подобна процесуална възможност е недопустима, тъй като съдебните актове, които се постановяват в производството по несъстоятелност подлежат на инстанционен контрол за законосъобразност /чл. 613а ТЗ/.
Определението на Апелативен съд П. е правилно.
С решение № 413 от 29.08.2013г. по т. дело № 676/2011г. на Пловдивски окръжен съд, вписано в ТР под № 20130903150236, съдът по несъстоятелността на основание чл. 710 и чл. 711 ТЗ е обявил „Красикапласт“ АД /в несъстоятелност/ в несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността на дружеството, обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратил е правомощията на органите му, лишил е длъжника „Красикапласт“ АД от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановил е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество и е свикал общо събрание на кредиторите на длъжника.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 и ал. 2 ГПК урежда реда за прогласяване нищожността на първоинстанционното решение, като предвижда няколко способа:
1/ Съгласно чл. 270, ал. 1 ГПК нищожността на първоинстанционното решение се прогласява по повод на неговото обжалване – в производството по въззивна жалба срещу постановеното решение.
2/ Съобразно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК обявяването на нищожността на съдебното решение може да се извърши чрез предявяване на иск безсрочно.
3/ В разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК е предвидена още една възможност – чрез възражение, т. е. инцидентно по повод позоваване на правни последици на съответното съдебно решение.
Законодателят не е предвидил самостоятелно производство и правна възможност с възражение до въззивния съд да се иска прогласяване на нищожност на постановеното в първоинстанционното производство, включително в производството по несъстоятелност съдебно решение, извън производството по обжалване на съответното решение или производството по предявен отделен иск за нищожност на решението. Възражението за нищожност на едно съдебно решение представлява процесуална форма на защита срещу неговите последици, като страната има право да се позове на правните последици на нищожността на съдебното решение в рамките на предявен срещу нея иск, съответно по висящ съдебен спор.
Възражението не подлежи на разглеждане от въззивната инстанция като отделен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, предвид изричното изявление на К. Ю. К. в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите на „Красикапласт“ АД.
Възражението, с което се иска прогласяване на нищожност на решение № 413 от 29.08.2013г. по т. дело № 676/2011г. на Пловдивски окръжен съд в посочената му част, не подлежи на разглеждане от въззивната инстанция и като въззивна жалба, тъй като е подадено след предвидения в чл. 713, ал. 1 ТЗ преклузивен седмодневен срок, предвид обявяването му в Търговския регистър на 03.09.2013г.
Доводът на частния жалбоподател за нарушение на разпоредбите на чл. 5 и чл. 7, ал. 1 ГПК, както и на правото на ефикасни и ефективни правни средства за защита, предвидено в чл. 13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и защитено с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Х. на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/, е неоснователен. Въззивният съд е извършил проверка за допустимостта и надлежното по отношение на форма и време извършване на предприетите от К. Ю. К. в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите на „Красикапласт“ АД процесуални действия и заявените искания. Предвид особеностите на процеса, отправеното до въззивния съд възражение е разгледано и като въззивна жалба срещу решение № 413 от 29.08.2013г. по т. дело № 676/2011г. на Пловдивски окръжен съд в посочената му част, но поради подаването му след предвидения в чл. 713, ал. 1 ТЗ преклузивен седмодневен срок, предвид обявяването му в Търговския регистър на 03.09.2013г., е направен извод, че като въззивна жалба не подлежи на разглеждане.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Апелативен съд П. е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на синдика и ответниците не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 278 от 26.06.2018г. по в. т. дело № 354/2018г. на Апелативен съд П., І търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.