О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 24.07. 2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 715/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2491/13.09.2009г. на Й. С. П., и касационна жалба вх.№ 2510/15.09.2010г. на “П.,”(ПРО)ЕАД срещу въззивно решение №351 от 12.07.2010г. на ОС София, постановено по в.гр.д.№ 80/2010г.
С касационната си жалба и подадените допълнения към същата, касаторката Й. С. П. атакува цитираното решение на СОС в частта, с която е отменено решение № 160 от 29. 09. 2009 г. по гр. д. № 46/2009 г. по описа на Ихтиманския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на „П.,” ЕАД – [населено място] с правно основание чл.124 ГПК срещу Й. С. за установяване правото му на собственост върху втория надпартерен етаж от триетажна вилна сграда – вила „С.”, изградена в дворно място, съставляващо имот пл. №… с площ от … кв. м., включен в У. … – …, …, … в кв. … по плана на[жк], [населено място], и вместо това е постановено ново, с което е признато за установено на основание чл. 124 ГПК по отношение на Й. С. по предявения от „П”“ ЕАД – [населено място] е носител на правото на собственост върху втория надпартерен етаж от триетажна вилна сграда – вила „С.”, построена в дворно място, съставляващо имот пл. № … с площ от 488 кв. м., включен в У…. – …, …..,…. в кв. 12 по плана на[жк], [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е и разрешаван противоречиво от съдилищата, а същевременно е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради това, че съдът е подходил формално, без да обсъди с необходимата прецизност, задълбоченост и обоснованост доказателствения материал, основал е изводите си на неточна интерпретация на заключението на вещото лице, неправилно е приложил нормата на чл.126 ГПК и не е съобразил, че между същите страни на същото основание и предмет има висящо друго дело, което е образувано преди настоящото, че поради непълнота на доказателствата не е изяснен въпросът съществува ли втори надпартерен етаж до размерите , в които е бил отчужден, или е налице нов обект, който е пречка за реституцията . Навежда се довод, че въззивният съд неправилно се е позовал на факти и обстоятелства, приети за установени в друго производство и между други страни. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК. Позовава се на ТР№1/95г, ТР №6/06г. и съдебни актове, в които са разрешени спорни въпроси по приложение на реституционните закони ЗВСОНИ,З., ЗСПЗЗ и др.
С касационната си жалба касаторът „П.” ЕАД атакува въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 160 от 29. 09. 2009 г. по гр. д. № 46/2009 г. по описа на Ихтиманския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. С. Д. срещу „П.”ЕАД – [населено място] иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 1 / 6 ид. ч. от дворно място, съставляващо имот пл. № … с площ от 488 кв. м., включен в У. … – …, …., .. в кв…. по плана на[жк], [населено място], и 1 / 2 ид. ч. от партерния етаж на построената в него триетажна вилна сграда – вила „С.”, и в частта, с която на основание чл. 124 ГПК по отношение на Й. С. Д. е признато за установено, че „П.” ЕАД – [населено място] е собственик на 1 / 2 ид. ч. от партерния етаж на построената в имот пл. № …. с площ от 488 кв. м. триетажна вилна сграда – вила „С.” , като е отменен нотариален акт № .. /…. г. в тази част му част, и вместо това е постановено ново, с което „П.” ЕАД – [населено място] на основание чл. 108 ЗС е осъдено да предаде на Й. С. владението върху собствените й 1 / 6 ид. ч. от дворно място, съставляващо имот пл. №….с площ от … кв. м., включен в У. .. – …, …, … в кв. … по плана на[жк], [населено място], и 1 / 2 ид. ч. от партерния етаж на построената в него триетажна вилна сграда – вила „С.”, а предявеният от „П.” ЕАД -гр. София срещу Й. С. иск по чл. 124 ГПК за установяване правото на собственост на дружеството върху 1/2 ид. ч. от партерния етаж от триетажна вилна сграда – вила „С…”, е отхвърлен като неоснователен. Касаторът обжалва въззивното решение и в частта, с която е потвърдено решение № 160 от 29. 09. 2009 г. по гр. д. № 46/2009 г. по описа на Ихтиманския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „П.” ЕАД – [населено място] срещу Й. С. иск по чл. 124 ГПК за установяване правото на собственост на дружеството върху дворно място, съставляващо имот пл. №…. с площ от 488 кв. м., включен в У…. – …, ..,…. в кв. .. по плана на[жк], [населено място], 1 / 2 ид. ч. от партерния етаж и първия етаж от построената в него триетажна вилна сграда – вила „Свобода”.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, касаторът сочи , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР№1/95г., в което се приема, че ако при промяна на вида и предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което имотът е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част,която е съществувала към момента на одържавяване. Поддържа се също, че въззивното решение противоречи и на решение №182а от 19.05.1998г., постановено по гр.д.№4544/95г. на ВКС, в което е прието, че е установено извършването на промяна във вида и предназначението на същия имот, както и, че в атакуваното въззивно решение въззивният съд е обосновал решаващите си изводи в противоречие с това решенише и без да обсъди възраженията им в процеса и без да анализира събраните доказателства. Сочи се и това, че атакуваното решение е в противоречие с други влезли в сила решения на САС, ВТОС и ВКС, съгласно които ако се докаже, че е налице явно, несъмнено и необезпокоявано владение в продължение на повече от пет години за добросъвестния владелец и повече от десет години за недобросъвестния, се признава право на собственост по давностно владение.Противоречието се изразява според касатора в това, че в процесния случай при доказване фактическия състав на придобивната давност, СОС е отхвърли иска. Според касатора на следващо място делото е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Тъй като липсва тълкуване и трайна практика по въпросите подлежи ли на реституция имот, за който е платено обезщетение, както и какъв е обхвата на ползването на имота, изключващо реституцията.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване ВКС съобрази следното :
Й. С. е предявила срещу ПРО ЕАД иск по чл.108 ЗС за предаване на владението на 1 / 6 ид. ч. от дворното място и 1 / 2 ид. ч. от партерния етаж на построената в него триетажна вилна сграда – вила „С.”. Поддържала е, че е станала собственик на процесния недвижим имот на основание договор за дарение, сключен с баща й С. П.. Последният придобил собствеността върху имота на основание реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като наследодателят му В. П. бил собственик на имота, който бил отчужден по реда на чл. 101 ЗС вр. ПОИДОН /отм./,както и, че имотът се владеел от ответника.Ответникът е оспорил иска с възражението, че не е налице основанието за реституцията на имота по цитирания закон. Предявил е насрещен иск по чл.124 ГПК за собственост върху цялото дворно място и цялата вилна сграда – вила „Свобода”, построена в него. Поддържал е, че станал собственик на недвижимия имот на основание апортирането му в капитала на дружеството като имуществен комплекс – част от балнеосанаториум „Е.”, включващ вила „С.”. Претендирал е и отмяната на нотариалния акт № 30/2000 г. Ищцата по първоначалния иск е оспорила насрещния.
За да приеме, че ревандикационният иск на касаторката С. е основателен, въззивният съд е приел на първо място, че същият е допустим и не е налице друго висящо производство за разрешаването му. Обосновал е извода си с липсата на обективен идентитет с предмета на гр. д. № 295/2006 г. на Ихтиманския районен съд – спорното право на ищцата върху втория надпартерен етаж на процесната вила и неразпростиране на субективните пределите на силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр. д. № 1066/1994 г. на Софийски окръжен съд по отношение на ищцата. Отчел е, че последната не е обвързана от силата на пресъдено нещо по този акт, тъй като тя и праводателят й по договора за дарение, от който тя извежда правата си върху процесния недвижим имот, не са били страни по делото. Изводът си за това, че претенцията е основателна, съдът е обосновал с това, че ищцата е доказала по несъмнен начин наличието на всички кумулативни предпоставки за уважаването му. В тази връзка е приел, че ищцата извежда правата си от договор за дарение от …. г., сключен във формата на нотариален акт № …/…. г. с баща й С. В. П.; че прехвърлителят С. В. П. се е легитимирал като собственик на прехвърления имот с нотариален акт № ../.. г. , с който е признат за собственик на 1/2 ид. ч. от дворното място с пространство от …. кв. м., находящо се в [населено място],[жк]и образуващо п. …. в кв…. по плана на квартала от …. г., а сега включено в п. ..-… в кв. …. по регулационния план на[жк]от 1977 г. заедно с 1 / 2 ид. ч. от партерния, първия и втория надпартерни етажи от масивна триетажна вила „С.” със застроена площ от 102 кв. м. на основание наследство и възстановяване на собствеността по ЗВСВОНИ и ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /ЗВСНОИ по ЗТСУ …/; че направеното от ответника възражение за липсата на материалноправните предпоставки за реституция е неоснователно. В подкрепа на последния извод съдът е отчел установеното по делото, че триетажната вилна сграда и дворното място, са били собственост на братята С. и В. П., като партерният етаж от вилната сграда и 1 / 3 ид. ч. от дворното място са били предмет на отчуждаване на основание чл. 101ЗС, осъществено по реда на чл. 13 ПОИДОН /отм./ за нуждите на СП „П.”; че след влизане в сила на горецитирания реституционен закон С. П., наследник на бившия собственик В. П., е направил искане за възстановяване на собствеността върху съответната му идеална част – 1 / 2 от отчуждения имот с молба от 16. 03. 1992 г. или в преклузивния срок по чл. 4 от закона; че със заповед № РД….. от …..г. кметът на [община] е отменил отчуждаването на партерния етаж от вилната сграда и на дворното място, в което тя е построена, имот пл. №… в п… в кв….., като е постановил връщане на полученото парично обезщетение; че С. П. е възстановил полученото парично обезщетение на 22. 06. 1998 г.; че към влизане в сила на закона имотът е бил предоставен от държавата за стопанисване и управление на ДФ „С.”, в чийто активи е бил включен. Въз основа на това е заключил, че са били налице материалноправните предпоставки по чл. 3 ЗВСНОИ по ЗТСУ … за възстановяване на собствеността, проведена е административната процедура по реституция и ефектът на същата в лицето на С. П. досежно отчуждената му част от 1 / 2 ид. ч. от партерния етаж и 1 / 6 ид. ч. от дворното място е настъпил на последната цитирана дата, а по силата на валиден договор за дарение във формата на нотариален акт № ../… г. процесният имот е станал собственост на ищцата по делото. Счел е за неоснователно и правопрекратяващото възражение на ответника, че е придобил собствеността върху имота на основание предаването му на НОИ с решение № 775/1996 г. на МС и включването на този имот в неговия капитал, тъй като това обстоятелство е настъпило в по-късен момент .
Във връзка с предявения срещу ищцата насрещен иск по чл. 124 ГПК за установяване правото на собственост на дружеството върху процесното дворно място и на построената в него триетажна вила „С.”, въззивният съд е приел, че не е налице процесуална пречка за съществуването на правото на иск , тъй като влязлото в сила решение по гр. д. № 1066/1994 г. по описа на Софийски окръжен съд , с което ДФ „С.” – [населено място] е осъдена да предаде на И. С. А. и А. С. Г. владението върху 1 / 2 ид. ч. от партерния етаж, първия етаж и 5 / 6 ид. ч. от дворното място, потвърдено в тази част с решение № 378 от 4. 04. 1997 г. по гр. д. № 4544/1995 г. на ВКС на РБ, не формира сила на присъдено нещо, доколкото в настоящото производство ищецът по насрещния иск се позовава на нов факт – релевирано е ново придобивно основание, а именно придобиването на собствеността върху имота по силата на включването му в капитала на новоучреденото еднолично търговско дружество. С оглед въведеното основание за придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот , съдът е приел, че в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на следните факти: процесният недвижим имот да е заприходен в баланса на еднолично търговско дружество, на чийто праводател преди това е бил предоставен за стопанисване и управление като държавна собственост, включен е бил в активите му по баланса и да не е изключен с акта за преобразуването. След анализ на доказателствата съдът е приел, че в конкретния случай правото на собственост върху първия жилищен етаж и 2/3 ид. ч. от дворното място е възстановено на С. П. и наследниците на С. П., прехвърлили собствеността си на ищцата, на основание ЗВСОНИ. Отчетено е, че са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по чл. 1, ал. 1 от цитирания закон, тъй като цитираните лица са наследници на собствениците на имота, като при спазване разпоредбите на ЗОЕГПНС имотът е отчужден, без собствениците да са получили обезщетение, и съществува реално до размерите, в които е отчужден. Към момента на влизане в сила на закона, имотът е бил в патримониума на държавата и е бил включен в активите на държавна фирма „С.”, поради което по сила на закона е настъпил реституционният ефект. Прието е и това, че на този реституционен ефект не би могло да се отрази последващото учредяване на ответника – еднолично търговско дружество с държавно имущество с акт на НОИ – държавното юридическо лице. Това е така, тъй като възстановяването на собствеността се е отразила правопрекратяващо по отношение на собствеността на държавата върху посочените обекти и тя не е могла да се разпорежда с тях. Посочено е също, че в случая не намира приложение и нормата на пар. 6, ал. 1 ПЗР на ЗППДОбП, тъй като не се касае до приватизиращо се дружество.Според съда възстановяването на собствеността не е настъпило само досежно втория надпартерен етаж, тъй като по делото е установено, че той не съществува реално до размерите и във вида, в който е бил към момента на одържавяването му по реда на ЗОЕГПНС. Обоснован е извод,че се касае до нов обект, възникнал при пристрояване, доизграждане с допълнителна кубатура и подмяна на плочите. С оглед на горното и предвид установеното предоставяне на вила „Свобода” като част от почивен дом „Е.” за управление на СО „П.”, съответно на образуваната въз основа на неговото имущество държавна фирма „Социален отдих”, в чийто активи е бил включен, и впоследствие на НОИ по изложените вече съображения, учредяването от НОИ на едноличното търговско дружество с държавно имущество – ответник по делото на основата на имуществото, включено в активите на държавната фирма, и включването й в баланса на учреденото дружество, съдът приел, че ответникът е станал собственик на втория надпартерен етаж от вилната сграда и това му право подлежи на установяване по отношение на ищцата по първоначалния иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.Съображенията за това са следните :
Изложенията и на двете страни не съдържат изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същите не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложенията, представляват неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбите и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторите евентуално биха имали предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай и двете изложения за допустимост на касационното обжалване съставляват по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касаторите.
За пълнота на изложението следва да се посочи единствено, че при служебната проверка не са констатирани пороци на съдебния акт, обусловяващи извод за невалидност или недопустимост на решението. Същото е съобразено с уеднаквената практика по приложение на нормите на чл.108 ЗС, а така също и на реституционния закон .
Съобразно изложеното разноските следва да се понесат от страните така, както са направени в производството.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно №351 от 12.07.2010г. на ОС София, постановено по в.гр.д.№ 80/2010г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: