5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 630
С., 03.06. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1025/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. К. чрез пълномощник адв. П. Б. Пернишка адвокатска колегия и по касационна жалба на Ц. Г. Я. чрез пълномощник адв. И. М. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 16183 от 08.08.2014г. по в. гр. дело № 15905/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-113-93 от 15.05.2012г. по гр. дело № 6292/2011г. на Софийски районен съд, 113 с-в, с което е прекратен брака сключен на 12.12.2009г. между Ц. Г. К. и С. Н. К. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. С. К. [дата на раждане] са предоставени на майката Ц. Г. К. с право на бащата С. Н. К. след навършване на три години на детето да го вижда и взема при себе си от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване, както и всяка нечетна година да го взема по четири дни за Коледните празници и всяка четна година да го взема по четири дни за В. празници, както и в продължение на един месец през лятото, през време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката; С. Н. К. е осъден да заплаща на В. С. К. чрез нейната майка и законна представителка Ц. Г. К. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 01.05.2011г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане като искът до пълния претендиран размер 200 лв. е отхвърлен; ползването на семейното жилище апартамент № 18 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] етаж 9 е предоставено на Ц. Г. К. нейна лична собственост и след прекратяването на брака е постановено жената да носи предбрачното си име.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят С. Н. К. поддържа, че мерките за лични отношения са определени, като бащата се явява дискриминиран по признак пол и възраст на детето; неравноправното третиране на бащите и майките, пречи на бащите да присъстват истински в живота на детето и това вреди на най -добрия интерес на детето за редовни преки контакти и лични отношения с всеки един от двамата родители. Пледира за въвеждането на споделено родителство, което в пълна степен ще осигури присъствието на двамата родители в живота на детето.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката Ц. Г. Я. поставя правния въпрос относно критериите за определяне на интереса на детето при определяне на мерките за личен контакт между детето и бащата. В тази връзка поддържа, че препращането на въззивния съд към мотивите на първоинстанционното решение е извършено в противоречие с разпоредбата на чл. 272 ГПК при нарушаване на чл. 236, ал. 2 ГПК; направеният опит от бащата преди 18 години за самоубийство е ли основание за проверка психичното здраве на този родител и защитен ли е интереса на детето при определения от съда разширен режим на лични отношения на детето с този родител. Жалбоподателката представя съдебна практика на Върховния касационен съд, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 59 СК намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
В изложенията по двете касационни жалби се поставя въпроса относно критериите за определяне на интереса на детето при определяне на мерките за лични отношения между детето и родителя, който няма да упражнява родителските права.
Съобразно установената съдебна практика с Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на Върховния съд и решения постановени по реда на чл. 290 ГПК на Върховен касационен съд по гр. дело № 1783/2009г., 4-то г. о., гр. дело № 4313/2008г., 4-то г. о., гр. дело №1325/2010г., трето г. о., гр. дело № 3585/2014г., трето г. о. се приема, че определянето на мерките относно личните отношения между родителите и децата имат правно действие главно по отношение на родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. За да участва в изграждане личността на детето и да упражнява правото си на контрол, на този родител следва да му се предостави възможност да поддържа лични отношения с детето, тъй като предоставянето на децата за отглеждане и възпитание на другия родител, който упражнява родителските права, предполага неограничен контакт на детето с него и съвместно местоживеене. Контактите и тяхната продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на конкретния случай. В решението си съдът следва да определи мерките за лични отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата. Както при определяне на мерките относно упражняването на родителските права, така и при определяне мерките за лични отношения, приоритетно се отчитат интересите на детето, с оглед на конкретния случай, а най – добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без осъществяването на пълноценни отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права.
От тези принципи се е ръководил съдът при определяне на мерките за лични отношения между детето и неговия баща, за когото са установени родителски и възпитателски качества равностойни с тези на майката, стремеж и желание у този родител в максимална степен да познава навиците, потребностите и нуждите на детето, да участва във вземането на всички важни решения по неговото възпитание, да поддържа и съхранява създадената близка връзка с детето, което при съобразяване на всички факти и обстоятелства с определения от съда режим за лични контакти, интересите на детето не са злепоставени, не са накърнени, нито поставени в опасност.
Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 272 ГПК, във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, според която разпоредбата на чл. 272 ГПК предоставя на въззивния съд процесуална възможност, когато потвърди първоинстанционното решение да мотивира решението си чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, ако е съгласен с изложените в тях фактически и правни изводи по съществото на спора. В този смисъл решения по гр. дело № 1438/2009г., трето г. о., ВКС, по гр. дело № 1246/2009г., четвърто г. о., ВКС, по гр. дело № 556/2010г., второ г.о., ВКС и по гр. дело № 1387/2010г., трето г.о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е посочил писмените и гласни доказателствата събрани пред първата инстанция като е преценил, че не следва да преповтаря установената фактическа обстановка и е препратил към направените от съда фактически изводи, които изцяло споделя, след което е извършил подробен и задълбочен анализ на доказателствата събрани пред въззивната инстанция. Въз основа на събрания пред него и първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд е направил своите фактически и правни изводи по съществото на спора., т. е., дори когато е възприел мотивите на първоинстанционното решение поради пълно съвпадение на фактическите и правни изводи, въззивният съд е изготвил собствени мотиви, обосновал е собствени фактически и правни изводи, с което е осъществил решаваща, а не само контролна дейност. Съдът е действал в съответствие с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава жалбоподателката като задължителна съдебна практика. В останалата част изложението на жалбоподателката съдържа фактически твърдения, които са извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси в изложенията на двете спорещи страни не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото разноските остават в тежест на страните както са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16183 от 08.08.2014г. по в. гр. дело № 15905/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ