О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 04.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 519 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. К. против разпореждане № 6298от 30.06.2009г., постановено по гр.д. № 2743/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е върната касационна жалба № 18896/04.06.2009г., подадена от същата.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК предвид неправилната преценка, че изложението по чл. 281, ал.3 т.1 от ГПК е непълно и необосновано.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна..
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, жалбоподателката не е формулирала основния правен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК, не е обосновала никое от тези основания. Представената от касаторката практика е преценена като неотносима, тъй като съдът не е приел предявения иск за недопустим, а е обезсилил решението, като постановено по непредявен иск. Въззивният съд е приел, че не се излагат твърдения защо решението му противоречи на представените решения на ВКС и в този смисъл макар да е представено изложение, е прието, че то не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване е недопустимо.
Разпореждането е неправилно.
Въззивният съд съгласно чл. 285 от ГПК преценява редовността на касационната жалба и наличието на изложение към нея, но извършва тази преценка от формална страна. Той не може да преценява дали е формулиран правен въпрос, свързан с предмета на делото и обуславящ изхода от спора и обосноваността на наведените основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторката е формулирала основния процесуален въпрос, по който според нея възззивния съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС – дали РС се е произнесъл по предявения иск, или формулираната от него воля в решението не съответства на петитума на исковата молба. Този въпрос касае допустимостта на въззивното решение и в този смисъл е пряко свързан с предмета на спора и изхода от него. Представена е и съдебна практика, съгласно която с негаторен иск следва да се защитава етажния собственик, ако не бъде допуснат да ползва общи части. Действително твърдението за противоречие между решенията на РС и на въззивната инстанция не съставлява основание за допускане на касационна проверка, тъй като това са решения по инстанционен контрол. Въззивният съд действително е изразил съмнение дали претенцията да се осигури от ответника отвор в покрива за достъп на ищцата до тази обща част следва да се квалифицира като иск по чл. 109 от ЗС. С този извод касаторката е изразила несъгласие и счита, че той противоречи на представената от нея практика на ВКС. Представените решения обосновават извод за допустимост на негаторния иск, когато е нарушено правото на етажен собственик да ползва общите части. Изводът на въззивния съд за произнасяне по непредявения иск е свързан с конкретното действие, което ищцата е поискала ответникът да бъде задължен да извърши.. В този смисъл основния правен въпрос е свързан и с формулирането на петитума по иск по чл. 109 от ЗС – колко конкретен следва да е той, за да се приеме исковата молба за редовна. Съдебна практика по този въпрос, касаторката не е представила. Така изложението към касационната жалба е непълно, а основанията за допускане до касация не са формулирани и са непълно обосновани, но както вече се посочи, въззивната инстанция не може да преценява степента на обоснованост на изложението по чл. 280, ал.1 от ГПК. Преценката относно това кои решения, определения и разпореждания подлежат на касационно обжалване със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, с оглед на определените му от Конституцията функции, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Те са различни от основанията за касиране на решенията по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане по същество касационна жалба.
По изложените съображения, чатната жалба се явява основателна. Обжалваното разпореждане, като постановено в противоречие с процесуалния закон следва да се отмени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 6298от 30.06.2009г., постановено по гр.д. № 2743/2008г. на Варненски окръжен съд и
Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: