1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр. София, 06.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 41 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Ц. П. Н. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. С. Д. срещу решение № 167 от 21.09.2010г. по в. гр. дело № 450/2010г. на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия, ІІ състав, с което е потвърдено решение № 182 от 26.04.2010г. по гр. дело № 214/2010г. /погрешно посочено гр. дело № 6890/2009г./ на Пернишки районен съд в частта, с която е признато за установено, че Ц. П. Н. от [населено място] дължи на [фирма], [населено място] сума в размер 2 385,86 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 21.10.2006г. до 30.04.2009г. за апартамент № 54, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] както и сумата 599,69 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 21.10.2006г. до 13.10.2009г., и ответницата е осъдена да заплати по сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер 59,71 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата – въпросът за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните във връзка със събраните доказателства е решен в противоречие с решение № 1116/01.10.2008г. по гр. д. № 4876/2007г. на ВКС, V г. о., решение № 1073/01.10.2008г. по гр. д. № 3068/2007г. на ВКС, ІV г. о., решение № 931/03.10.2008г. по гр. д. № 6382/2007г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 1985/17.10.2005г. по гр. д. № 1075/2005г. и решение № 527/1955г. по гр. д. № 963/1955г. на ВКС, ІV г. о., определение № 174/23.02.2009г. по гр. д. № 3433/2008г. на ВКС, ІІІ г. о.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд въз основа на приложените към исковата молба доказателства и заключението на съдебноикономическата експертиза е приел, че в дружеството – доставчик на топлинна енергия е открита партида на ответницата за имота, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес]. Поради това, че ответницата е призовавана в първоинстанционното производство на този адрес, като призовките са получавани от сина й, и с оглед факта, че във възражението срещу заповедта за изпълнение по гр. дело № 3888/2010г. на ПРС, по повод на което е предявен установителния иск, е посочен същият адрес, решаващият съдебен състав е направил извод, че Ц. П. Н. е потребител на топлинна енергия за процесния период. Релевираното с отговора на исковата молба възражение, че счетоводните книги на топлопреносното дружество не са водени редовно, е прието за неоснователно поради това, че не е направена конкретизация в какво точно се състои нередовното водене на търговските книги. Решаващият съдебен състав е приел за установено въз основа на извлечението от сметка, справката по блокирана сметка счетоводната справка за начислени суми за топлинна енергия на апартамент № 54 в [населено място], [улица][жилищен адрес] абонатен номер [ЕГН] и заключението на съдебноикономическата експертиза, че исковите суми за процесния период съответстват на извършените начисления, поради което е направил извод за основателност на предявения иск за периода, за който вземането не е погасено по давност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въпросът за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните във връзка със събраните доказателства е релевантен за спора, тъй като е от значение за решаването на делото.
Д. на касатора за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
Налице е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, сега чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. В случая въззивният съд е решил делото като е обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, както и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, спазвайки постоянната практика на ВКС.
Съгласно трайноустановената съдебна практика, вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Въпросът за доказателствената тежест за редовно водене на счетоводните книги би бил от значение за конкретния спор, ако по делото нямаше допусната съдебноикономическа експертиза и ако касаторът – ответник по предявения иск беше конкретизирал в какво се изразява твърдяната нередовност на счетоводните книги. В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебноикономическа експертиза, изготвено въз основа на проверка на счетоводната документация на ищцовото дружество, което не е оспорено от ответницата по иска, нито е поискана повторна или допълнителна експертиза. Предвид посочените обстоятелства и с оглед факта, че касаторът не е конкретизирал в какво се изразява твърдяната нередовност на счетоводните книги, не може да се направи извод за противоречие с посочените в изложението към касационната жалба съдебни актове.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пернишки окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 21.09.2010г. по в. гр. дело № 450/2010г. на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия, ІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.