О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
ГР. София, 06.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.09.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2701/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. |№4682/15 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен предявеният от П. Б. срещу касатора иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между страните на 8.11.05 г. предварителен договор за продажба на апартамент в [населено място], индивидуализиран по делото и в решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима..
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че АС се е произнесъл неправилно по следните материално – правни въпроси от съществено значение за правилното решаване на делото и точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК:
При иск по чл.19, ал.3 ЗЗД задължителна предпоставка ли е процесният предварителен договор, чието обявяване за окончателен се иска по съдебен ред, да отговаря на изискванията на закона за окончателен договор за покупко – продажба на недвижим имот и може ли договорът да бъде обявен за окончателен от съда при липсата на тази предпоставка?
Погасителната давност при иск по чл.19, ал.3 ЗЗД от кой момент следва да се приложи?
Соченото основание за допускане на обжалването не е налице: касаторът не е обосновал във връзка с поставените въпроси / които са общо основание за допускане на обжалването/, специфичното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според разясненията, дадени в ТР №1/19.02.10 г. Там е посочено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Тези допълнителни предпоставки не са аргументирано изложени в изложението по чл.284, ал.3 ГПК. Изложението повтаря доводите на касатора по същество на спора и оплакванията за неправилност на въззивното решение, съдържащи се в касационната му жалба. В ТР №1/2010 г. е посочено още, че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност.
Извън горното, за изчерпателност следва да се посочи, че въззивният съд е изследвал предпоставките за валидност на процесния предварителен договор по чл.19, ал.2 ЗЗД / оспорени и във въззивната жалба на настоящия касатор/ и е приел, че предварителният договор съдържа всички съществени елементи на окончателния и обвързва страните с поетите права и задължения, вкл. с това на продавача – касатора да прехвърли правото на собственост върху имота. Въззивният съд е изложил подробни мотиви и по направеното от касатора възражение за погасяване на иска по давност, като го е приел за неоснователно при доказателствата по делото и с позоваване на практиката на ВКС по въпросите на погасителната давност за иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №4682/15 г. от 25.02.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: