О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр. София, 02.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 463 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” АД, гр. С. срещу решение № 18/27.01.2009г. по гр. д. № 402/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав. С въззивното решение е отменено решението от 20.11.2007г. по гр. д. № 3424/2006г. на Софийски градски съд, І-9 състав и „Д” АД, гр. С. е осъдено да заплати на Р. П. Р. и И. П. Р., двамата от гр. С. на основание чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ по 25 000 лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.10.2006г. до окончателното плащане, съдебни разноски в размер 7 550 лв. на основание чл. 64 ГПК /отм./ и на И. П. Р. на основание чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ сумата 20 000 лв. със законната лихва, считано от 17.10.2006г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците Р. П. Р. и И. П. Р., двамата от гр. С. оспорват касационната жалба и поддържат становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въпреки редовността на касационната жалба от външна страна, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.
Въззивният съд е приел, че на 27.10.2001г. на пътен възел „П”, община С., при управление на лек автомобил „О” с ДК № А* в нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост С. Д. Я. е причинил смъртта на В. Г. Ш. – майка на двамата ищци и средна телесна повреда на ищеца И. П. Р.. Решаващият съдебен състав е констатирал противоправността на деянието и вината на С. Я. , наличието на вреди за ищците, причинната връзка между деянието и вредите, наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между собственика на лек автомобил „О” и „Д” АД, гр. С.. По отношение на възражението за съпричиняване от страна на загиналия водач на лек автомобил „П” въззивната инстанция е приела, че В. Ш. е съпричинила настъпването на ПТП, като е нарушила чл. 22, ал. 1, 2 и 3 ЗДвП, поради което е отчела съпричиняване в размер на 1/3 от общия вредоносен резултат.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, свързани със загубата на майката, въззивният съд е приел, че с оглед принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД сумата от 50 000 лв. за всеки един от ищците е в състояние да ги обезщети. Поради приетото съпричиняване въззивният съд е намалил обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД от дължимото и е присъдил обезщетение по 25 000 лв. на всеки от ищците.
Определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на травмите, получени от ищеца И. Р. , на 20 000 лв., Софийски апелативен съд е отчел характера на травмите, сравнително тежките последици, бъдещите прогнози за здравословното му състояние, продължителността на лечението и интензитета на търпените болки и страдания.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да се произнесе в рамките на заявеното от ищците материално право, не е решен от въззивната инстанция в противоречие с постоянната практика на ВКС. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът се ръководи от принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Задължението на съда да разгледа предявеният иск и да се произнесе в рамките на заявената претенция означава да не бъде присъдена сума в по-голям размер от заявения, но не предполага игнориране на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Допустимо е съдът да определи обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер от заявения, но не би могъл да го присъди с диспозитива на решението, ако не е направено увеличение на иска. При направено възражение от ответника и установено съпричиняване обезщетението може да се намали съразмерно на съпричиняването. Ищецът не е длъжен да отчете съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в исковата молба.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато значимият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил и не е представил съдебни актове, установяващи противоречива съдебна практика по посочения от него процесуалноправен въпрос.
Позоваването на решение № 307/16.02.2006г. по гр. д. № 84/2005г. на Бургаски окръжен съд е неоснователно. Независимо от обстоятелството, че се касае до едно и също ПТП и вреди от смъртта на В. Ш. , определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди спрямо всеки един от наследниците е в зависимост от тяхното доказване, от конкретните събрани по всяко отделно дело доказателства за претърпените вреди, степента и интензитета на болките и страданията.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18/27.01.2009г. по гр. д. № 402/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.