3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 01,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №3061/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане от 07.05.13г. по гр.д.21/10г. на Добричкия окръжен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Добрички окръжен съд е върнал касационната жалба на настоящия жалбоподател против решение от 18.02.2013г. по т.д.3/2013г. на ДОС, като е приел, че предявените искове са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на [фирма] – [населено място] против [фирма] – [населено място] по обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено между страните съществуване на вземания в размер на 3624.00лв., 600лв., 4586.40лв. и1187.40лв. – суми съставляващи незаплатени стойности на извършени транспортни услуги, обективирани съответно / за всяка претенциите/ в данъчни фактури, за които е била издадена заповед по чл.410 ГПК. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на Добрички окръжен съд е върнал подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, поради което, като е приел недопустимост на касационното обжалване въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане.
Неоснователно, касаторът счита, че е предявен един иск с цена определена сумарно спрямо заявените претенции. Това негово разбиране не намира подкрепа, нито в заявеното с исковата молба,с която ясно са диференцирани претенциите- произтичащи от незаплатени транспортни услуги, всяка от които може да бъде предмет на отделно производство, с оглед и отделното фактуриране на задълженията.
Фактически невярно е твърдението на жалбоподателя, че съдилищата са възприели и разгледали предявените искове като един с цена 10237.44лв. Както първостепенния съд, така и въззивния при очертаване предмета на производството са разграничили различните искове като предявени в обективно съединение. В този смисъл е и постановения диспозитив на първостепенния съд, който макар и да е посочил сумарното изражение на сумите по исковете, подробно ги е описал отделно, като е указал по всеки главница, лихва и произход на вземането.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.05.13г. по гр.д.21/10г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: