ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 631
София, 12.05.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6523 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.В. като процесуален представител на О. Д. Г. – Г. от С. срещу въззивното решение на СГС от 25.ІV.2013г. по в.гр.д. № 8749/2012г.
Ответниците по касационната жалба С. о., [община] и контролиращата страна П. на РБ не са подали отговори по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 25.ІV.2013г. СГС е потвърдил решението на СРС от 13.ІІІ.2012г. по гр.д № 17568/2011г., с което е отхвърлена молбата на О. Д. Г. – Г. за промяна на бащиното й име на „маркес” и на фамилното й име на „де К.”.
За да постанови решението, въззивният съд, споделяйки изцяло и препращайки към мотивите на СРС, е взел предвид, че промяната се иска поради наличието на важни обстоятелства, изразяващи се в това, че молителката е публична личност, представяла се в медии с имената „О. М. де К.” и да имала други имена било неудобно за нея, и че с промяната щели да се възстановят семейните и етнически традиции на биологичния й род; че въз основа на акт за раждане, издаден от Р. К. през 1964г., молителката е записана с името О. М. К., с родители Х. К. Х. – майка и Х. М. К. – баща; че с решение на П..ОС по гр.д. № 129/1969г. е допуснато осиновяване на молителката от Д. К. Г., който е вписан като неин баща, а името й е променено на О. Д. Г.. Прието е, че чл.13 и чл.14 ЗГР императивно определят образуването на бащиното име на всяко лице – от собственото име на бащата със съответните наставки, че допускането на исканата промяна на бащиното и фамилното име би довело до заличаване на връзката родител-осиновител-дете и до неяснота и объркване по отношение произхода на молителката, тъй като бащино и фамилно имена няма да съответстват на правилата за формиране на имената по българското законодателство. Освен това собственото име на бащата е „Х.”, което би трябвало да бъде бащиното име съобразно ЗГР, а не „М.”, каквото е искането. Допълнено е във връзка с доводите във въззивната жалба, че „Важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като преценката следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 ЗГР. От друга страна субективното желание на молителя да промени името си не е такова „важно обстоятелство”. Имената на българските граждани се определят със закон, а промяната им се допуска по изключение. С оглед на това и при преценка на доказателствата по делото в съвкупност е направен извод, че не са доказани „важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР, обосноваващи исканата промяна.
В изложението на О. Г. – Г. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. дали семейната и обществена известност на определено име /имена/ за конкретно лице е важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР, създаващо правна възможност лицето да поиска смяната на името си с това, с което е известно в семейната и обществена среда – в противоречие с практиката на ВКС /сочат се решения на негови състави/; 2. дали етническият произход на лицето и връзката на този произход с поисканата промяна представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР – в противоречие с практиката на ВКС /сочат се негови решения/; 3.дали субективното желание на лицето за промяна на името му е важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ЗГР, когато това желание е свързано с известност на името в обществото или етническа или семейна принадлежност – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК /сочат се решения/; 4. следва ли да се вземат предвид доказателствата за известност в обществото на молителката с имената „О. М. де К.” и субективното й желание – в противорчие с практиката на ВКС /сочат се решения/; 5. следва ли да се вземат предвид доказателствата за етническия произход и принадлежност на молителката и връзката с имената „О. М. де К.” и субективното й желание – в противоречие с практиката на ВКС /сочат се решения/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. С оглед чл.290 ал.2 ГПК всички такива въпроси трябва да са посочени конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен съобразно посочената разпоредба. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросите от значение за изхода на делото /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касаторката материалноправни и процесуалноправни въпроси касационно обжалване не следва да бъде допускано, тъй като произнасянето по тях от касационния съд не би довело до промяна на крайния резултат по делото. Това е така с оглед решаващият извод на въззивния съд, че промяната на бащино и фамилно име е обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 ЗГР – бащиното име се образува от собственото име на бащата, а фамилното – от бащиното или фамилното име на бащата. Произнасянете на въззивния съд по този основен за изхода на делото въпрос не е наведено от касаторката като основание за допускане на касационно обжалване. Ето защо и тъй като това произнасяне не се сочи и като основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, по силата и на чл.290 ал.2 ГПК правилността на въззивното решение в тази връзка не би могла да бъде проверена от касационния съд, което прави безпредметно допускането на касационно обжалване по поставените въпроси.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-ри брачен въззивен състав, № 3119 от 25.ІV.2013г. по в.гр.д. № 8749/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: