О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 12.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
ч. гр.дело N 581 /2012 г.:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на С. К. А., приподписана от адв.А. А. –Т. срещу определение № 2329/15.12.2001 г. по ч.гр.д.№1230/2011 г. на Окръжен съд-Благоеввград.
Ответникът по касационната жалба К. С. К. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законово установения срок, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и е допустима.
След преценка на правните доводи на жалбоподателя, настоящият съдебен състав на ВКС счита,че не са налице основания за допускане на определението на въззивния съд до касационно обжалване.
По делото съдът установи следното:
Жалбоподателят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ал.1 т.3 алт.3 ГПК въз основа на писмен договор за паричен заем и поръчителство с нотариална заверка на подписите против длъжника С. И. Д. и поръчителя К. С. К.,по повод на която е образувано ч.гр.д.№850/2009 г. на Благоевградски районен съд. С разпореждане на съда заявлението е уважено, издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които те са задължени да заплатят на жалбоподателя солидарно сумата 14 000 лв., ведно със законната лихва начиная от 08.04.2009 г. и разноски от 280 лв. В законовия срок е постъпило възражение само от К. С. К..За него жалбоподателят е уведомен на 03.05.2010 г. с указание,за възможността да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си и предупреждение да представи доказателства по делото,че такъв е предявен , както и за последиците, ако не го стори.Тъй като по делото не са постъпили доказателства за предявен установителен иск, с определение от 14.06.2010 г. съдът е обезсилил издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в частите им относно подалия възражението К. С. К. и прекратил производството по делото спрямо него. Жалбоподателят обжалвал определението с твърдението,че в законовия срок е предявил установителен иск.С определение №1613/08.09.2010 г. по ч.гр.д№719/2010 г. на Благоевградския окръжен съд същото е потвърдено, по съображения,че не е изпълнено изискването на чл.415 ал.2 ГПК за представяне на доказателства по делото,че искът е предявен в срок. Жалбоподателят е предявил установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК против двамата ответници С. Д. и К. К., по повод на който е образувано гр.д. № 2049/2010 г. на Благоевградския районен съд. Исковата молба е с вх.№3879/02.07.2010 г.Постъпила е в съда по пощата с пощенски плик с клеймо от 01.06.2010 г. на лицевата страна на плика и с дата 1.07.2010 г. на обратната страна.С определение от 01.06.2011 г. производството по делото е прекратено с мотиви,че липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземане спрямо поръчителя К. К., тъй като заповедното производство против него е прекратено , обезсилени са заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист и е отменено разпореждането на съда за издаването им в частите отнасящи се до него.По отношение на длъжницата С. Д. също е прието,че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като тя не е възразила срещу заповедта за незабавно изпълнение.
С обжалваното определение е оставено в сила определението на първоинстанционния съд, като от въззивния съд се излагат съображения, че спрямо К. предвид прекратеното спрямо него производство, жалбоподателят вече няма качеството на заявител по оспорвано от длъжника вземане, а по отношение на Д., предвид неоспорването на заповедта, не възниква правната възможност да се предяви установителен иск.Възприел е мотивите,изложени от първоинстанционния съд и е препратил към тях по реда на чл.272 вр.чл.278 ал.4 ГПК.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване на последното определение, жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси за допустимостта на установителен иск по чл. 422 ГПК в случай на частично обезсилване на заповедта за изпълнение и за ролята на датата на пощенското клеймо за установяване момента на извършване на процесуално действие свързано с изтичане на преклузивен срок.Счита,че въпросите са от значение за развитие на правото и че се разрешават противоречиво от съдилищата.Представя доказателства – съдебни актове на ВКС по втория въпрос:определение № 243/22.04.2009 г. по ч.т.д.№259/2009 г., ІІ т.о., определение № 323/11.06.2009 г. по ч.гр.д.№258/2009 г., І г.о., определение №268/23.06.2009 г. по ч.гр.д.№271/2009 г., ІІ г.о.
В постоянната съдебна практика е утвърдено становището, че за наличието на правен интерес от воденето на установителен иск,като задължителна положителна процесуална предпоставка, съдът е задължен служебно да следи във всяко положение на делото,преценявайки особеностите на конкретния случай. Такава особеност може да бъде и частичното обезсилване на заповедта за изпълнение,но не е необходимо създаването на задължителна практика по повод всеки отделен казус, предвид тяхното многообразие и невъзможността да бъдат унифицирани . Конкретно по делото съдът правилно е преценил,че подаденото възражение от поръчителя К. не ползва длъжника С. Д., тъй като към момента на постановяване на определението за прекратяване на производството по установителния иск, заповедното производство спрямо същия е прекратено с влязъл в сила съдебен акт и е отречено качеството му на солидарен длъжник .С оглед на това обстоятелство липсва правен интерес от водене на процеса срещу Д. и на това основание.
Вторият поставен въпрос не е от значение за изхода на делото. Съдът е основал своите изводи не на обстоятелството дали и кога е предявен установителният иск по чл. 422 ГПК, а на факта,че по делото няма представени доказателства,че това е сторено в законовия срок. Дори и да е предявен своевременно установителният иск, при положение, че жалбоподателят не е представил доказателства за това в едномесечен срок,/което той не твърди,че е сторил/ следва да понесе последиците от неизпълнението на това свое процесуално задължение.Цитираните определения на ВКС не се отнасят за подобен случай, и не представляват противоречива съдебна практика. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1,т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поради изложеното ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2329/15. 12.2011 г. по ч.гр.д.№1230/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: