3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 631
София, 17.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 591/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 108 от 23.12.2010 г. по т.д.№ 361/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение от 29.03.2010 г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по т.д.№ 4482009 г., с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск по чл.266 във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД за сумата 80 818 лв., представляваща цедирано му от [фирма] вземане за възнаграждение за СМР, изпълнени в принадлежащ на ответника недвижим имот.
В касационната жалба, инкорпорираща и изложение на основанията за допускане касационно обжалване са въведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, като се поддържа, че в същото се съдържа произнасяне по въпроса за приложението на нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД, чието разрешение в противоречие със съдебната практика обосновала наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва касационната жалба както относно предпоставките за нейната допустимост, така и по съществото на оплакванията.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от ищеца иск за заплащане на цедираното му [фирма] СМР вземане за възнаграждение за изпълнени в обект на ответника СМР, въззивната инстанция приела, че цесията не е произвела действие спрямо длъжника и ответник по иска поради неизпълнение на процедурата за съобщаването й съобразно изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД. В тази връзка е посочено, че правно релевантно според посочената разпоредба е само съобщението на предишния кредитор, какъвто не е разглеждания случай.
Настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Преценени, мотивите на въззивното решение позволяват да се приеме, че поставения от касатора въпрос за действието на цесията, чието проявление законът свързва със съобщаването й на длъжника (чл.99, ал.4 ЗЗД) отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото по него разрешение е обусловило извода на съда за неоснователност на предявения иск по чл.266, ал.1 ЗЗД.
Не е доказано по делото обаче твърдението му, че разрешението на въззивния съд по него е направено в противоречие със съдебната практика. Обратното, обжалваното решение е постановено в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд, според която прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника след като същият бъде уведомен от стария кредитор /цесионера/ и че извършеното от новия кредитор съобщаване на цесията е ирелевантно. В този смисъл са Решение № 244 от 23.01.1960 г. по гр. д. № 8461/59 г. на III г. о. и решение № 1279 от 12.11.1996 г. по гр. д. № 29/1996 г. на V г. о. Още повече, въпросът за действието на цесията е разрешен по задължителен за съдилищата начин в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК на Върховен съд, както и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ТК, II т. о.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице установените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 23.12.2010 г. по т.д.№ 361/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: