2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
С., 18,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 7 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 7871 от 24.VІІІ.2010 г. на МЗХ, подадена против решение № 355 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в от 5.VІІ.2010 г., постановено по т. д. № 87/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 50 на СГС, ТК, с-в VІ-3, от 23.ХІІ.2009 г. по гр. дело № 1212/2007 г. С последното м-вото на земеделието и храните е било осъдено да заплати на [фирма] от З., област С. сумата 31 133 лв. за извършените от него и надлежно приети допълнителни строително-монтажни работи /С./, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 13.ІІ.2007 г. и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва в размер на 3 000 лв. и 2 322 лв. разноски /или 3 822 лв. общо за двете инстанции/.
Оплакванията на м. касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК министерството на земеделието и храните обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка една от предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но „и тази на съдилищата” по процесуално- и материалноправни въпроси, чието решаване сега „по различен начин” щяло да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени към изложението на касатора са три решения на отделни състави на ВКС, както и още 6 решения на различни въззивни съдилища от страната. Процесуалноправният въпрос бил този „за необходимостта от ясни мотиви” за отхвърлянето на иска, докато двата материалноправни въпроса се свеждали „до формираното погрешно убеждение” при установената липса на анекс между страните по спора, съгласно чл. 7.3 от сключения помежду им на 16.ХІІ.2002 г. договор за изработка.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация едноличен търговец Ем. С. Л. от З., област С., действащ с фирмата „Ем. Л.”, писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки присъждане на разноски за настоящето пр-во в размер на 1 500 лева.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на МЗХ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд. Ето защо касаторът във всички случаи е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на релевантния правен въпрос и неизпълнението на това основно негово задължение представлява само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В процесния случай министерството касатор е релевирало в изложението към жалбата си процесуалноправен въпрос, който по същество се свежда до оплакване за допуснато от състав на САС съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 189, ал. 2 ГПК /отм./ – отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване. Наред с това в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва формулиран дори и само един релевантен материалноправен въпрос, след като общо се поддържа „формиране на погрешно убеждение” (арг. чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./) у състава на САС.
В заключение, по повод приетата от този състав на САС като ирелевантна липса на анекс към процесния договор за изработка относно извършените допълнителни С., за които настоящият касатор е бил осъден да заплати на ЕТ-изпълнител възнаграждение на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ще следва да се посочи, че съгласно чл. 293, алинеи 2 и 3 ТЗ – във вр. чл. 287 и чл. 286, ал. 1 ТЗ, изявление по изпълнението на търговска сделка би било нищожно и ако не е било отправено в уговорената между страните форма /в случая писмена/, но страната не може да се позовава на нищожността, „ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на заявлението”.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и във връзка с изрично направеното от ответника по касация Л. искане за присъждане на разноски, МЗХ ще следва да бъде осъдено да му заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 1 500 лв., представляваща изплатен от ЕТ хонорар за един адвокат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 355 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в от 5.VІІ.2010 г., постановено по т. д. № 87/2010 г.
О С Ъ Ж Д А МЗХ – [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, да заплати на едноличния търговец Емил С. Л., ЕГН [ЕГН] от З., област С., [улица], действащ с фирмата „Емил Л.”, СУМАТА 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща направени от последния разноски за настоящето производство пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 7 по описа за 2011 г.