3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 28.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4536 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. Т. И. с адрес в [населено място], представлявана от адв. Н. К., против определение № 277 от 24 юли 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2872/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на И. срещу определение № 252 от 22 май 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 288 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено разпореждане № 2054 от 1 март 2017 г. по ч.гр.д. № 2999/2016 г. на окръжния съд в [населено място] за връщане на частна жалба на И..
В жалбата се сочи, че определението е неправилно като постановено в противоречие с процесуалния закон. Оспорват се изводите на съда по приложението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК след изменението й с ДВ бр. 50/2015 г., и се поддържа, че определението на апелативния съд в [населено място] попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. второ ГПК, поради което същото е обжалваемо.
С обжалваното определение състав на ІІІ г.о., ВКС, приема, че определенията на апелативния съд, с които е сторено произнасяне по жалба срещу определение или разпореждане на окръжен съд, постановени в качеството му на въззивен, са окончателни и не подлежат на обжалване. Този извод е възприет по съображения, че до изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в сила от 7 юли 2015 г. (ДВ бр. 50/2015 г.), функционално компетентен по частни жалби срещу определения на окръжен съд по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени за първи път във въззивното производство, както и срещу такива определения, постановени за пръв път от апелативен съд, е бил Върховният касационен съд, който се е произнасял с окончателен съдебен акт. След изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в сила от 7 юли 2015 г., функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени във въззивното производство, е разпределена между ВКС и апелативните съдилища според това дали постановилият ги съд е окръжен или апелативен. Посочено е, че при упражняване на предоставената им от закона функционална компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, апелативните съдилища не действат като въззивна инстанция – контролират не първоинстанционен акт, а акт на друга въззивна инстанция, и постановените от тях определения по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК не попадат сред категорията определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на обжалване пред ВКС.
Частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда двуинстанционен съдебен контрол на съдебните определения, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд, когато тези съдилища са въззивна инстанция спрямо предявения в главното исково производство иск. На обжалване по този ред подлежат освен това само тези от определенията, които по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато обжалването им е изрично предвидено в закона. Преди измененията в ГПК, по жалбата срещу определенията от посочената категория по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК, постановени от окръжния съд, ВКС се произнася окончателно, но действайки като въззивна, а не като касационна съдебна инстанция спрямо обжалваното определение. Това законодателно уреждане е израз на последователно спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК, съответно – чл. 213 ГПК от 1952 г., съдебни актове. С извършените изменения от 3 юни 2015 г. тази концепция не претърпява реформа. Видно и от мотивите към законопроекта за ЗИД ГПК, цел на изменението е ускоряване на гражданското съдопроизводство и облекчаване на касационния съд от разглеждането на частни производства. Затова е правилен изводът, че когато апелативният съд се произнася по жалба срещу определение на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, което определение прегражда развитието на производството или е изрично обжалваемо по силата на законова норма, неговото определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Изложените в тази насока съображения на състава на ІІI г.о., ВКС, се споделят от настоящия съдебен състав.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 277 от 24 юли 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2872/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: