О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
С., 29.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.09.две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело № 512/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма]/н/, [населено място], чрез адвокат Й. А., с вх.№169 от 10.01.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу Определение№100 от 25.11.2010 год. по ч.т.д.№151/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу протоколно определение от 28.09.2010 год. по т.д.№19/2010 год. на Софийския окръжен съд, ТО, 4 състав, с което на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по делото до решаване на гр.д.№778/208 год. на Врачанския окръжен съд, поради преюдициалното значение на решението по това дело за настоящия спор с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ. С обжалваното определени Софийският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че окончателното решаване на спора с правно основание чл.646, ал.1,т.3 ТЗ за нищожността на договора от 18.07.2008 год. за прехвърляне на търговското предприятие на „Б. [фирма]/н/, от [фирма], като заложен кредитор, на частния жалбоподател [фирма]/н/, е от значение за правилното решаване на настоящия спор с предмет установяване съществуването на неприетото от синдика вземане на кредитора-ищец БЦИ [фирма] [населено място] срещу несъстоятелния длъжник [фирма]/н/ и настоящ жалбоподател.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото висящото специално производство по чл.647,т.7 и чл.646, ал.1,т.3 ТЗ ГПК по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Б. [фирма]/н/ не е в преюдициална връзка с установяване съществуването на вземането на ищеца БЦИ [фирма] срещу друг длъжник в несъстоятелността-ответника [фирма]/н/. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Като значими за изхода на делото сочи следните правни въпроси: „Как обявяването на относителната недействителност на договор за продажба на търговско предприятие по отношение на кредиторите на търговец в производство по несъстоятелност се отразява на техните правомощия да предявят претенциите си пред правоприемника? Предявяването на вземането в производството по несъстоятелността на праводателя „Б. [фирма] дава ли правото на кредитора ”БЦИ [фирма] да предяви същото вземане и в производството по несъстоятелността на правоприемника [фирма]/н/?Не е ли направил той своя избор по чл.15 ТЗ и допустимостта на повторно предявяване на същото вземане?”.
Ответникът по частната касационна жалба не взема становище по нея.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Не е посочено общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК, а именно жалбоподателят да формулира правните въпроси от значение за решаване на конкретния спор. Поставените от него въпроси са относими към допустимостта и основателността на иска на БЦИ [фирма] с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ за установяване съществуването на вземането му като кредитор в производството по несъстоятелността на жалбоподателя-ответник [фирма]/н/, а не към това дали другото висящо дело с предмет иска с правно основание чл.646, ал.1,т.3 ТЗ за нищожност на договора за прехвърляне на търговското предприятие на „Б. [фирма]/н/, е в преюдициална връзка със спора по настоящето дело за установяване съществуването на вземането на кредитора БЦИ [фирма], породено от същата сделка, спрямо правоприемника на Б. [фирма]/н/- а именно ответника по настоящия иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ- [фирма]. Чрез така поставените въпроси жалбоподателят цели недопустимо ВКС да вземе становище по предявения иск още във фазата по преценка за наличието на евентуална отрицателна процесуална предпоставка за развитие на производството- съществуането на висящ преюдициален спор.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по смисъла на т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК. По въпроса за нуждата от спиране на разглежданото дело, поради преюдициалната връзка и обусловеност на решението от друго висящо дело, съдебна практика е ясна и непротиворечива, поради което не се налага да бъде изоставяна или променяна. Нормата на чл.694, ал.1 ТЗ, регламентираща активната и пасивна легитимация по този установителен иск, е ясна и не се нуждае от изправително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №100 от 25.11.2010 год. по ч.т.д.№151/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: