4
определение по гр.д.№ 5196 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 09.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5196 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 56 от 28.05.2015 г. по в.гр.д. № 109 от 2015 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение от 28.01.2015 г. по гр.д.№ 154 от 2014 г. на Белоградчишкия районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от П. Д. П. и Я. И. Й. против [община] установителен иск за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо общината, че ищците са собственици на следния недвижим имот: УПИ II-857 от кв.40 по регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № 39 от 27.02.21989 г. с площ от 800 кв.м., ведно с находящите се в имота двуетажна масивна жилищна сграда от 72 кв.м., паянтова сграда от 52 кв.м. и масивна сграда от 15 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Видинския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според пълномощника на касатора от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Поражда ли право на собственост протокола за обявяване на саморъчно завещание относно имотите- предмет на завещанието ?
2. Незаконосъобразно ли е актуването на имот като общинска собственост на основание чл.11 ЗН преди обявяване на саморъчното завещание в полза на трето лице ?
3. Може ли общината в качеството си на наследник по чл.11 ЗН да придобие имот по давност при условията на чл.79, ал.2 ЗС по отношение на наследници по завещание, обявено след изтичане на 5 години от откриване на наследството и коя е началната дата, от която започва на тече кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС- датата на откриване на наследството или датата на съставяне на акта за общинска собственост ?
4. При липса на идентичност между сградите, описаните в документа за собственост /нотариален акт/, от който наследникът по завещание черпи права, и сградите, придобити от общината на основание чл.11 ЗН и намиращи се в имота, следва ли да се приеме, че същите сгради са включени в завещаното имущество ?
В писмен отговор от 08.10.2015 г. ответниците по жалбата П. Д. П. и Я. И. Й. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците са придобили правото на собственост върху процесното дворно място и намиращите се в него сгради по завещание от Н. П. Х., починала на 12.12.2003 г. С оглед представените по делото протокол от 17.06.2013 г. за обявяване на саморъчно завещание от 29.07.2003 г. и удостоверение рег.№ 2430 от 14.10.2013 г. съдът е приел за доказано направеното от ищците оспорване на издадения в полза на [община] на основание чл.11 ЗН акт за общинска собственост от 23.01.2013 г.
С оглед тези мотиви на съда не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от касатора въпроси:
1. Първият въпрос /поражда ли право на собственост протокола за обявяване на саморъчно завещание относно имотите- предмет на завещанието/ не е свързан с неяснота или непълнота на правна норма. Нормата на чл.48 ЗН ясно сочи от кой момент наследникът по завещание придобива собствеността върху имотите- предмет на завещанието- от момента на откриване, а не от момента на приемане на наследството, респективно не от момента на обявяване на завещанието. Освен това, по този въпрос има и последователна съдебна практика- например Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 310 от 09.04.2009 г. по гр.д.№ 721 от 2008 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр.д.№ 70 от 2011 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и др. Поради това произнасянето на ВКС по този въпрос не би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
2. Вторият поставен въпрос /незаконосъобразно ли е актуването на имот като общинска собственост на основание чл.11 ЗН преди обявяване на саморъчното завещание в полза на трето лице/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Съдът е приел, че общината не е собственик на процесния имот, не защото актуването на имота като общинска собственост преди обявяването на саморъчното завещание е незаконосъобразно, а защото актът за общинска собственост няма конститутивно действие и защото с приемането на наследството по завещание от страна на ищците те са станали собственици на всички притежавани от завещателката Н. Х. имоти от момента на откриване на нейното наследство, което изключва правото на общината да придобие процесния имот на основание чл.11 ЗН. По този въпрос съдът, макар и да не е посочил изрично, на практика е приложил съобразно нейния точен смисъл нормата на чл.55 ЗН, според която когато след приемане на наследството се открие завещание, което не е било известно, наследникът по закон е длъжен да удовлетвори заветите до стойността на наследството.
3. Третият поставен въпрос /може ли общината в качеството си на наследник по чл.11 ЗН да придобие имот по давност при условията на чл.79, ал.2 ЗС по отношение на наследници по завещание, обявено след изтичане на 5 години от откриване на наследството и коя е началната дата, от която започва на тече кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС- датата на откриване на наследството или датата на съставяне на акта за общинска собственост/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като този въпрос не е основал изводите на съда в решението: По този въпрос съдът въобще не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнася, доколкото общината не е направила своевременно /в отговора на исковата молба/ възражение за придобиване на имота по давност, а е основавала правата си върху него само на разпоредбата на чл.11 ЗН.
4. Четвъртият поставен въпрос /при липса на идентичност между сградите, описаните в документа за собственост /нотариален акт/, от който наследникът по завещание черпи права, и сградите, придобити от общината на основание чл.11 ЗН и намиращи се в имота, следва ли да се приеме, че същите сгради са включени в завещаното имущество/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото по делото не е установена липса на идентичност между претендираните от ищците урегулиран поземлен имот /УПИ/ и три постройки в него и описаните в акта за общинска собственост УПИ и постройки. Напротив, има идентичност между притежаваните от завещателката Н. Х. дворно място и сгради и дворното място и 3-те сгради, описани в акта за общинска собственост на [община]. Действително, в нотариалните актове, от които завещателката на ищците Н. Х. черпи правата си върху процесния имот, е описана само една къща, но не са описани другите две намиращи се в имота постройки- тези с площ от 52 кв.м. и от 15 кв.м. От заключението на приетата по делото експертиза, обаче, се установява, че в регулационния план на населеното място от 1989 г. в процесното УПИ са били заснети и трите постройки. Тоест, към 1989 г. и трите сгради вече са били построени и на основание чл.92 ЗС са били собственост по приращение на собственицата на мястото Н. Х., поради което към момента на откриване на наследството на Х. на 12.12.2003 г. тези три постройки са били част от нейното наследство и като такива са предмет на универсалното й завещание от 29.07.2003 г.
Поради гореизложеното не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 28.05.2015 г. по в.гр.д. № 109 от 2015 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА [община], В. област със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 да заплати на П. Д. П. и Я. И. Й. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Ц. И. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски за адвокат пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.