О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
гр. София, 07.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 2503/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка изпълнението на условията за допускане на касационното обжалване на решение №270/29.02.2016 г., постановено по въз. гр.д. №110/2016 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба на [фирма] клон Черно море, чрез юрисконсулт Е. Н..
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д. №9756/2015 г. на Врачанския районен съд , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Х. Г. Н. от [населено място] , извършено със заповед № 500/07.08.2015 г.на управителя на [фирма], клон Черно море , поради липса на необходимото образование; същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Техник в ХТУ „Тръстиково” – [фирма], клон Черно море и ответното дружество е осъдено да му заплати разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба не взема становище относно изпълнение на законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба за да бъде разгледана по същество , следва да бъдат изпълнени допълнителните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. С оглед задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК .
В случая в представеното Изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът формулира материалноправен и процесуалноправен въпрос, както следва: „1.Следва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от промяна в изискванията за определена длъжност, както и преценката на работодателя към кой момент и дали да освободи работник неотговарящ на изискванията в длъжностната характеристика, подлежи ли на съдебен контрол? 2. Задължен ли е съдът да обсъди наличието на злоупотреба с право , ако такъв довод не е наведен.?”
Според касатора , по тези въпроси във въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС / решение №66/19.03.2013 г. по гр.д. №870/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. , Р № 248/23.04.2010 г. по гр.д. № 254/2009 г. на ВКС, ІVг.о. , Р №345/06.03.2014 г. по гр.д. № 3868/2013 г. на ВКС, решение №212/17.06.2015 г. по гр.д. №5903/2014 г. на ВКС , ІV г.о. , Р №321/31.10.2011 г. по гр.д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о./, според която наличието на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, както и преценката на работодателя в кой момент и дали да освободи работник неотговарящ на изискванията в длъжностната характеристика са въпроси на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Според посочената практика също така, съдът може да извършва преценка относно злоупотреба с право само при въвеждане на такова твърдение още със завеждане на иска. Предвид на това касаторът счита, че по отношение и на двата въпроса е изпълнено допълнителното основание за допустимост по чл. 280,ал.1т.1 ГПК.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о приема следното: Действително в исковата молба ищецът не се е позовал изрично на „Злоупотреба с право” от работодателя при извършеното уволнение , но е изложил достатъчно твърдения, въз основа на които поведението на работодателя може да се квалифицира като такова. „Злоупотребата с право” е правна квалификация, която се прави от съда. Ищецът има задължение да посочи обстоятелствата , въз основа на които съдът да направи извод дали е налице или не злоупотреба с право.С оглед на това невярно е твърдението, свързано с поставения от кастора процесуалноправен въпрос , че въззивният съд е формирал извод за злоупотреба с право без ищецът да се позовал на такова в исковата молба. В резултат на това не е налице и соченото от касатора противоречие със задължителната практика на ВКС, с която се приема, че още с исковата молба ищецът е длъжен да се позове на злоупотребата с право.С контекста на казаното, тази практика следва да се разбира в смисъл на посочване на обстоятелства сочещи на злоупотреба с право , което в случая е налице.
Същевременно с въззивното решение е прието, че работодателят има право със щатното разписание и длъжностните характеристики да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност , когато същите не са определени в нормативен акт . Прието е , че се касае за негова преценка и тя следва да е в интерес на работата. С оглед на това съдът не е компетентен да извършва проверка дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Същевременно при преценка на законността на уволнение извършено поради липса на необходимото образование и квалификация за заемане на определена длъжност е без значение обстоятелството дали други работници и служители притежават новата образователна степен и дали са били освободени. Когато обаче е наведено възражение по смисъла на чл. 8 КТ съдът е длъжен да изследва посочените от ищеца обстоятелства в тази насока, а именно в случая назначаването и преназначаването на работници и служители без изискуемото висше образование на същата или подобна длъжност .Изследването на обективната необходимост от въвеждането на изискването за по – високо образование / висше/ за заеманата от ищеца длъжност също е изследвано във връзка със наведените доводи за злоупотреба с право. Предвид тези съображения , изложени във въззивното решение следва да се приеме, че по материалноправния въпрос въззивният съд принципно се е произнесъл в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, като отклонението от нея е във връзка с доводите за злоупотреба с право. С оглед на казаното, както досежно поставения процесуалноправен въпрос, така и по отношение на формулирания материалноправен въпрос, не е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Следователно не са изпълнени изискванията ,с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. .
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №270/29.02.2016 г., постановено по въз. гр.д. №110/2016 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба на [фирма] клон Черно море.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: