1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 632
София, 01,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 3292/2013 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. Л., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат М. М. М. против определение № VI-1760 от 09.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1140/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. К. Л. срещу определение от 27.05.2013 г. по гр. д. № 1082/2013 г. по описа на БРС, постановено в открито съдебно заседание, с което е оставена без уважение молбата на Л. по чл. 58, ал. 2 ЗК.
В частната жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Бургаски окръжен съд с указания за разглеждане на частната жалба на М. К. Л.. Претендират се и направените разноски.
Ответникът по частната жалба е заявил становище в законоустановения срок за оставяне в сила на обжалвания акт.
ВКС-І т. о. констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима:
За да остави частната жалба без разглеждане, Бургаски окръжен съд е приел, че първоинстанционното определение на Бургаски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. К. Л. за конституирането и по реда на чл. 58, ал. 2 ЗК като ищец по делото и присъединяването й по предявения иск с правно основание чл. 58 ЗК, няма характер на преграждащо развитието на делото и не попада в изрично предвидените от закона актове, подлежащи на обжалване.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, счита че обжалваното определение е неправилно. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК встъпващият съдружник или акционер по чл. 74, ал. 3 ТЗ има процесуалното качество на съищец – необходим другар, доколкото е обхванат от субективните предели на задължителната сила както на решението на ОС, така и на съдебното решение. Тъй като решението на съда има действие по отношение на всички – на самото дружество и на отделните му членове, липсва правен интерес и от привличането на подпомагаща страна по реда на чл. 175 ГПК. Тъй като искът по чл. 58 ЗК е идентичен и има същата правна природа като искът по чл. 74 ТЗ, то следва да се приеме, че и при присъединяването на други членове на кооперацията и на контролния съвет към иска по чл. 58 ЗК, присъединяващият се придобива качеството на съищец по делото, а не на трето лице – помагач. Още повече, че той може да поддържа иска и ако той бъде оттеглен. Тъй като съищецът е главна страна в процеса, то отказът за конституирането му, има преграждащ развитието на делото характер и подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Бургаски окръжен съд за произнасяне по подадената жалба.
Ответникът по частната жалба В. „Х. Б.” следва да заплати на частния жалбоподател направените по делото разноски в размер на 15 лева – заплатена по сметка на ВКС държавна такса.
Воден от горното, ВКС-І т. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № VI-1760 от 09.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1140/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за произнасяне по подадената частна жалба.
ОСЪЖДА В. „Х. Б.” да заплати на М. К. Л. направените разноски по делото в размер на 15 лева държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: