О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 10.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 5763/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
С определение № 2429 от 20.08.2014 г. по ч.гр.д. № 1885/2014 г. на Варненския окръжен съд е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Н. Т. П. частна жалба вх. № 2071 от 04.08.2014 г. и е прекратено образуваното по нея дело.
В срока по чл. 275, ал.1 ГПК против това определение е подадена частна жалба от Н. Т. П.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на същото и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадената от Н. Т. П. частна жалба вх. № 2071 от 04.08.2014 г. е насочена срещу разпореждане № 25027 от 11.06.2014 г., постановено по гр.д. № 15083/2013 г. на Варненския районен съд, с което е оставено без движение производството по делото и на ищеца Н. П. са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни изрично, съобразно указанията на ВКС, дали предявява положителен установителен иск за собственост на 1/2 ид. част от ПИ № 10135.1508.55 по плана на [населено място], и ако това е така, да изпълни следващите указания на съда / да представи скица на имота по действащ план, да посочи имота по действащ план съобразно скицата по номерация, площ и граници, да представи данъчна оценка и посочи цена на иска, да внесе следваща се държавна такса/.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че разпореждането, предмет на частната въззивна жалба, не е от категорията на тези, за които е предвиден самостоятелен инстанционен контрол. По своя характер то е насочено към отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, не е преграждащо и за него процесуалният закон не е предвижда възможност за обжалване.
Въззивното определение е правилно.
На самостоятелно обжалване, съгласно чл. 274, ал.1 ГПК, подлежат определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона.
Съгласно чл. 129, ал.2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в хода на делото – чл. 129, ал.4 ГПК. Разпореждането, с което исковата молба се оставя без движение и на ищеца се дават указания и срок за привеждането й в съответствие с изискванията за редовност, по своя характер не е преграждащо. То касае движението на делото и е насочено към обезпечаване на процесуалните предпоставки за законосъобразното развитие на исковото производство и за постановяване на валидно решение по съществото на спора. Разпоредбата на чл.129 ГПК, която регламентира реда за отстраняване на нередовност на исковата молба, не предвижда изрично възможност за обжалване на акта, с който тя се оставя без движение и се дават указания за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. По аргумент от чл. 129, ал.3 ГПК на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи разпореждането за връщане на исковата молба, ако такова бъде постановено, по повод на което горестоящият съд по необходимост следва да извърши проверка и за правилността на дадените по реда на чл.129, ал.2 ГПК указания.
По тези съображения въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2429 от 20.08.2014 г. по ч.гр.д. № 1885/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: