О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр. София, 13.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3590/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. със съдебен адрес в [населено място] против въззивно решение № 2171 от 20.11.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1587/2013 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 1107 от 18.02.2013 г. по гр. д. № 863/2012 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от П. Г. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 70 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за отмяна на решението и за присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер, ведно с разноските. Касаторът поддържа, че в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивният съд е намалил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, без да има доказателства по делото за наличие на причинна връзка между поведението на наследодателката му Р. Ж. и смъртта й, настъпила в резултат на пътно – транспортно произшествие. Навежда оплакване, че съдът не е обсъдил свидетелските показания, според които пострадалата е страдала от заболяване, непозволяващо й да използва предпазен колан, и не е взел предвид становището на вещото лице от съдебномедицинската експертиза за непредотвратимост на леталния изход и в случай на използван предпазен колан. Като аргумент за твърдяното нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД касаторът сочи и решение по в. гр. д. № 1030/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което по повод предявен от друго лице иск за вреди от същото пътно – транспортно произшествие е отречена приложимостта на чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение поведението на пострадалата Ж..
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл неправилно и в противоречие със задължителната практика в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., по въпроса за наличието на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД от пострадалото лице.
Ответникът по касация „Застрахователно акционерно дружество [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 31.10.2014 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 70 000 лв. до претендираните 200 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че сумата 70 000 лв. представлява справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които ищецът е претърпял по повод смъртта на майка си Р. Ж., причинена при пътно-транспортно произшествие на 05.08.2010 г. от застрахован в [фирма] водач на превозно средство. Крайният размер на обезщетението – 70 000 лв., е определен от съда след намаляване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД на прецененото като справедливо обезщетение в размер на 100 000 лв. с 30 %, съразмерно на приетия за доказан по делото принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Изводът за наличие на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е изграден върху неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза, според което към момента на реализиране на произшествието Р. Ж. е пътувала на задната седалка в автомобила без поставен предпазен колан, наличието на какъвто би омекотило получените при удара травматични увреди и би увеличило шансовете за оцеляване на пострадалата. Съобразявайки експертното заключение и обясненията на вещото лице относно значението на предпазния колан за настъпване на вредоносния резултат, Софийски апелативен съд е приел, че неизпълнението на законовото задължение на пострадалата да ползва предпазен колан се намира в причинна връзка с последвалата смърт и предпоставя намаляване на претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ обезщетение съразмерно на приноса, възлизащ на 30 %.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Доводите на касатора, че въззивният съд е нарушил чл.51, ал.2 ЗЗД, като без да има доказателства по делото е приел наличие на принос от страна на пострадалата, са относими към правилността на обжалваното решение. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са тъждествени с основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК и не подлежат на преценка в стадия на производството по чл.288 ГПК. Предвид тези указания, въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол по съображения, че е постановено в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Дори да се приеме, че въпросът за съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е въведен надлежно като правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване не може да се допусне, тъй като не е осъществена поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. С цитираното решение Върховният касационен съд се е произнесъл, че релевантно за съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е само това конкретно установено поведение – действие или бездействие, на пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Даденото разрешение е израз на трайноустановената практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, според която за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва да е допринесъл обективно с поведението си за настъпване на вредоносния резултат и този принос да е доказан по делото от позоваващия се на него ответник, който чрез възражението за съпричиняване цели намаляване на отговорността си за вреди. Въззивният съд не се е отклонил от посочената практика, а е разрешил спора за съпричиняването в съответствие с нея, като е приел за доказано, че с неизпълнение на законовото си задължение за използване на предпазен колан пострадалата е улеснила настъпването на травматичните увреди, от които е последвала смъртта й. Поради това няма основание въззивното решение да се допуска до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В касационната жалба касаторът е навел твърдение, че изводът в обжалваното решение за наличие на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД противоречи на приетото в решение № 1471/11.07.2013 г. по гр. д. № 1030/2013 г. на Софийски апелативен съд, че непоставянето на предпазен колан от Р. Ж. не обуславя прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Посоченото решение, което е влязло в сила след недопускане на касационно обжалване с определение № 473/10.06.2014 г. по т. д. № 4149/2013 г. на ВКС, І т. о., е постановено по предявен от друг наследник на Р. Ж. пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди от нейната смърт. Мотивите към решението съдържат извод за неоснователност на възражението на застрахователното дружество – ответник за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД поради недоказване на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Отричането на съпричиняването е аргументирано с констатациите в заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, че с оглед механизма на реализиране на произшествието смъртта на пострадалата е щяла да настъпи и в случай на използван предпазен колан. Заключението по делото, по което е постановено обжалваното в настоящото производство въззивно решение, съдържа противоположен извод – че използването на предпазен колан би предотвратило травматичните увреди, от които е произлязла смъртта на пострадалата. Противоположните констатации в заключенията са обусловили и различното разрешаване на въпроса за съпричиняването по двете дела, но това не е основание обжалваното решение да се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1587/2013 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3 322 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2171 от 20.11.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1587/2013 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОСЪЖДА П. Г. П. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 – адв. М. Г., да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 3 322 лв. /три хиляди триста двадесет и два лв./ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :