О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
Гр.С., 20.09.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.567 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. С. срещу решение №.393/5.10.17 по г.д.№.490/17 на Окръжен съд Русе-с което е потвърдено решение №.575/15.05.17 по г.д.№.5807/16 на Районен съд Русе за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за признаване за установено вземане в размер на 15000лв. – платена продажна цена по развален предварителен договор.
Ответните страни Д. В. Д. и Н. В. Д. оспорват жалбата; претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд се е позовал на хронологично извършените от страните действия и оспорвания – посочил е, че към исковата молба е бил представен заверен препис от предварителен договор от 20.02.11г.–съгласно който наследодателката на ответниците се задължава да продаде на ищеца гараж за сумата 20000лв., от които 15000лв. платени в брой при подписването и 5000лв. платими в срок до 20.02.2018 /до която дата е следвало да се сключи и окончателния договор/; с отговора на исковата молба подписите и съдържанието на договора са били оспорени и е поискано представяне на оригинала и откриване на производство по оспорване; след откриването му и задължаване на ищеца да приложи оригинал, той е представил нотариално заверен препис от договора – заявил е, че не разполага с оригинала, тъй като го е предал на ответниците преди да пристъпи към подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, и е поискал те да бъдат задължени да го представят на основание чл.190 ГПК; в подкрепа на твърденията му е разпитан свидетел, който заявява, че е присъствал на срещата на ищеца с ответницата Д. Д. и той й дал този договор, за да направи експертиза предвид съмненията й, че е фалшив. При горните обстоятелства е формиран извод, че правилно процесният предварителен договор е бил изключен от доказателствата по делото от първоинстанционния съд. Изложени са съображения, че доколкото се касае за частен диспозитивен документ, може да бъде оспорвана само истинността му – и за това оспорване е без значение в каква форма е представен документа – в заверен от страната или в официално заверен препис. От друга страна, съгласно задължителната практика /реш.№.173/3.05.12 по г.д.№.668/ 11, четвърто ГО на ВКС/, страната, представила заверено от нея копие, при поискване следва да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него – като заместването на оригинала с официално заверен препис в хипотеза на чл.183 ГПК е допустимо само когато между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир – какъвто не е процесния случай. Същевременно не е доказано по категоричен начин /предвид показанията на разпитания свидетел/ и, че оригиналът се намира в ответниците. Съдът е коментирал и отказа на последните от допусната им съдебно-графологична експертиза. Посочил е, че от една страна той е бил извършен след като ищецът не е представил оригинала, тъй като са били изправени пред обективна невъзможност да оспорват авторството на подпис чрез графологично изследване на копие от документ – което заключение винаги ще е основано на вероятни предположения, а от друга страна те не са имали задължение да доказват сключването и подписването на предварителния договор /доказателствената тежест в тази връзка е била на ищеца, той не е правил доказателствени искания за експертиза и не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване, че оспореният подпис е на наследодателката на ответниците/. При това положение изключването на копието от доказателствата е било правилно, респективно не е доказано твърдяното плащане на сумата 15000лв.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. В изложението на касатова е налице позоваване на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК. Твърди се, че въззивният съд в отклонение от практиката на ВКС е дал отговор на въпросите: 1.„Дали, след като е представен официално заверен препис при поискване, другата срана следва да представи оригинал?“ /реш.№.766/3.02.11 по г.д.№.1590/ 09, първо ГО, реш.№.362/15.07.10 по г.д.№.536/10, второ ГО, реш.№.173/ 3.05.12 по г.д.№.668/11, четвърто ГО/; 2.“Възможно ли е да се извърши графологично изследване на авторството на подписан документ /предварителен договор за продажба на имот от 20.02.11г./, представен като официално заверен препис? При извършен от страна на ответниците отказ от искането им за назначаване на съдебно-графологична експертиза досежно авторството на документа /предварителен договор за продажба на имот от 20.02.11г./ и след като ищецът вече е лишен от тази възможност поради изтичане на преклузивния срок за доказателствени искания, то следва ли съдът да назначи по свой почин подобна експертиза, вкл. и като постави на вещото лице и допълнителни задачи, а именно-наред с нотариално-завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил верността на преписа на преварителния договор с оригинала, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за продавач да е пренесен от друг документ, при хипотеза, че липсва оригиналът на окончателния договор?“ /т.2 ТР 1/9.12.13 по тълк. д. №.1/13, ОСГТК, т.10 ТР №.1/4.01.01 по тълк. д.№.1/00, О. ВКС, реш.№.118/15.05.12 по г.д.№.588811, трето ГО на ВКС/; 3. „При наличие на издаден от наследодателя документ /предварителен договор за продажба на имот от 20.02.11г./, в който се съдържа удостоверително изявление за получаване на определена сума /в случая 15000лв. Като част от продажната цена/, кой носи доказателствената тежест да установи истинността на това изявление и по-точно – дали лицето, ползващо се от документа /в случая Н. С./ или наследниците на лицето, направило това изявление /в случая ответниците Д. В. Д. и Н. В. Д./ /реш.№.205/ 13.10.14 по г.д.№.2308/14, трето ГО/; 4.“Следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да бъдат подробно обсъдени и всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост /а не изолирано едни от други/, които имат значение за решението по делото? Следва ли също така въззивната инстаниця, при осъществяването на тази своя решаваща дейност, да спазвна правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи да са обосновани?“ /т.19 ТР 1/4.01.01 по т.д.1/00 ОСГК, реш.№.189/14.01.16 по т.д.№.3672/14, второ Т. реш.№.331/4.07.11 по г.д.№.1649/10, четвърто ГО, реш.№.134/19.11.15 по т.д.№.3495/14, второ ТО, реш.№.283/14.11.14 по г.д.№.1609/14, четвърто ГО, реш.№.92/22.02.11 по г.д.№.1863/10, четвърто ГО/. Във връзка с оплакването за очевидна неправилност се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили защитата на страната – в разрез с чл.183 ГПК официално нотариално заверено копие от преварителния договор не е ценено като доказателство по делото, не е назначена съдебно-графологична експертиза, дори по почин на съда, след като е искана първоначално от ответниците и впоследствие оттеглена и ищецът не е имал възможност на този етап да я поиска поради изтичане на сроковете по чл.143 ал.3 ГПК, не са ценени надлежно показанията на св.Х. /задълбочено, в тяхната цялост, съвкупно с останалите доказателства и съобразно логическите и опитните правила/, в разрез с правилото на чл.154 ГПК е обърната и доказателствената тежест относно факта на плащането.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия изведен въпрос, който е разрешен в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС. Съгласно същата при поискване от участваща в процеса страна другата страна, с оглед разпоредбата на чл.183 ГПК, е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис; ако преди изгубване на оригинала документът е бил представен пред нотариус, нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ трябва да бъде оборено от заинтересованата страна, която твърди, че то е неистинско /реш.766/3.02.11 по г.д.№.1590/09, първо ГО/; различен е случая, когато се касае за заверен по реда на чл.32 ЗА документ – заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.32 ЗА в хипотезата на чл.183 ГПК е възможно единствено тогава, когато между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир. В случая става въпрос за хипотеза, в която е изключен документ, въпреки че вместо оригинала му по реда на чл.183 ГПК е представено официално заверен от нотариус препис от него. Обосновани са твърденията на касатора, че като е приел за неоснователни възраженията му срещу така извършеното от първоинстанционния съд изключване на копието от предварителния договор от доказателствата по делото, въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС. С оглед на изложеното по първия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 300лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.393/5.10.17 по г.д.№.490/17 на Окръжен съд Русе.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 300лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: