1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 21.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2320 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата З. П. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Г. срещу определение № 9167 от 23.04.2018г. по ч. гр. дело № 4569/2018г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І ГО, 3 състав, с което е оставено в сила разпореждане № 343543 от 20.02.2018г. по гр. дело № 11371/2018г. на Софийски районен съд, І ГО, 32 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт подадената искова молба с вх. № 2004316/16.02.2018г. е върната и производството по делото е прекратено.
Частната жалбоподателка прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение на СГС. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е частично процесуално недопустима.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима в частта, с която е потвърдено разпореждането на СРС в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по иска за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника „Мото – Пфое“ ЕООД сумата в размер 8 297,72 лв. по издаден изпълнителен лист от 03.02.2011г. по ч. гр. дело № 3508/2011г. на Районен съд Казанлък. В посочената част въззивният съдебен акт не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай делото е търговско, тъй като претенцията на ищцата произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ – договор за лизинг. Касае се за иск с цена под 20 000 лв., поради което частната касационна жалба в посочената й част е недопустима и същата следва да се остави без разглеждане.
В останалата част /по отношение на определението, с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане в частта, с която исковата молба в останалата й част е върната и производството по делото е прекратено, т. е. в частта по исковете за обявяване за недействителни извършените принудителни действия от ЧСИ П. И. с рег. № 821 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд Пловдив по изп. дело № 169/2013г. – продажба на недвижим имот в [населено място], [община], област П., собственост на З. Д., и за обявяване за недействителни на извършените принудителни изпълнителни действия от ЧСИ Р. Манджурова с рег. № 868 по изп. дело № 306/2012г. – публична продан на недвижим имот в [населено място], собственост на З. Д./ частната касационна жалба е редовна от външна страна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
В настоящия случай частната жалбоподателка не е формулирала релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на въззивното определение. По смисъла на задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо ВКС да разглежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Направените в частната касационна жалба и допълнително представеното изложение оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и в този смисъл се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. На ответника по частната касационна жалба не се присъждат разноски, тъй като не е направено искане и не са направени доказателства, че са направени разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на З. П. Д. от [населено място] срещу определение № 9167 от 23.04.2018г. по ч. гр. дело № 4569/2018г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І ГО, 3 състав в частта, с която е оставено в сила разпореждане № 343543 от 20.02.2018г. по гр. дело № 11371/2018г. на Софийски районен съд, І ГО, 32 състав в частта, с която подадената искова молба с вх. № 2004316/16.02.2018г. е върната по отношение на иска за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника „Мото – Пфое“ ЕООД сумата в размер 8 297,72 лв. по издаден изпълнителен лист от 03.02.2011г. по ч. гр. дело № 3508/2011г. на Районен съд Казанлък, и производството по делото е прекратено в посочената част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9167 от 23.04.2018г. по ч. гр. дело № 4569/2018г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І ГО, 3 състав в останалата му част – частта, с която е оставено в сила разпореждане № 343543 от 20.02.2018г. по гр. дело № 11371/2018г. на Софийски районен съд, І ГО, 32 състав в частта, с която подадената искова молба с вх. № 2004316/16.02.2018г. е върната по отношение на исковете за обявяване за недействителни извършените принудителни действия от ЧСИ П. И. с рег. № 821 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд Пловдив по изп. дело № 169/2013г. – продажба на недвижим имот в [населено място], [община], област П., собственост на З. Д., и за обявяване за недействителни на извършените принудителни изпълнителни действия от ЧСИ Р. Манджурова с рег. № 868 по изп. дело № 306/2012г. – публична продан на недвижим имот в [населено място], собственост на З. Д., и в посочената част исковото производство е прекратено. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в посочената част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: