О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
С. 07.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2313 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] в несъстоятелност, представлявана от Д. и М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик, чрез процесуалния представител юрисконсулт Боева против въззивно решение от 17.03.2016г. по в.гр.д. № 11 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.09.2015г. по гр.д.№ 6736/2015г. на Софийски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ /при спряно производството по иска по чл.344 ал.1 т.3, във вр.с чл.225 ал.1 КТ/.
Като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя следните три въпроса, по които желае да се допусне касационно обжалване: Разполагат ли квесторите на банка с правомощията по чл.328 ал.2 КТ?, Съществува ли идентичност между функциите и правомощията на квесторите на банка и на изпълнителите по договор за управление? и Имат ли квесторите на банка право да прекратяват трудов договор на основание чл.328 ал.2 КТ? Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 000лв.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е възприел извода на първоинстанциония, че назначените с решение № 77 от 25.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ квестори на [фирма], не разполагат с правомощие да прекратяват трудови договори на основание чл.328 ал.2 КТ. Счел е заповед № ТД-3-272-11 от 15.01.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, който е заемал длъжността „Началник управление”в Управление „Кредитиране” за незаконосъобразна с мотива, че договорът за управление по чл.328 ал.2 КТ, не може да се приравнява на назначаването на квестори по реда на чл.106 ЗКИ. Обосновал се е с императивния характер на нормата, която не може да се тълкува разширително и по аналогия с практиката на ВКС /вж. решение № 262 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 1146/2010г.на ІV г.о./, досежно синдика. В. съд е приел, че начинът, по който се оправомощават квесторите /с административен акт от УС на БНБ/, специфичните им правомощия, които са свързани само с установяване капиталовата адекватност на банката и запазване на активите й /но не и с осъществяване на бизнес програма/ и липсата на задачи, целящи осъществяване на стопанка дейност, изключват приложението на чл.328 ал.2 КТ.
При тези данни, поставените от касатора въпроси отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото са от значение за изхода на спора и са свързани с решаващите мотив на съда. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в смисъла, разяснен с указанията, дадени в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС. Относно предпоставките за прилагане на основанието по чл.328 ал.2 КТ, съдебната практика е единна и непротиворечива, нормата е ясна и не съществува необходимост от разкриване на точния й смисъл. Преценката за наличието им – в конкретния случай – е въпрос на прилагане на разпоредбата съобразно установените по делото факти и обстоятелства, а настоящата инстанция във фазата по допустимост не проверява правилността на правни изводи.
По поставените въпроси,настоящият съдебен състав намира следното
Съгласно установената задължителна практика /напр. постановени по чл.290 ГПК решения № 215 от 3.07.2014г. по гр.д.№ 7007/2013г. на ІІІ г.о., № 283 от 14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на ІV г.о., решения по гр.д.№ 168/2011г. на ІV г.о., по гр.д.№ 4502/2013г., гр.д.№ 819/2011г. на ІV г.о. на ВКС/, съществено за всеки договор за управление е да съдържа бизнес задача /или финансов план, без значение как ще бъде наречена/, съдържаща конкретни икономически показатели – производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, които управляващият предприятието трябва да постигне. Въз основа на тази задача, последният е длъжен да разработи програма /план/, която да предложи и да изпълни по време на действие на договора. Неговото възнаграждение следва да е обвързано с постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата, той носи икономическа отговорност, във връзка с което при сключване на договора се определя и гаранция. Наличието на тези предпоставки предопределя и предоставянето в полза на управляващия на възможност да сформира управленски екип, във връзка с което е разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ. Когато управляващият се назначава по преценка на определен орган /а с него не се сключва договор/, когато правомощията на управляващия са ограничени и стриктно определени в закон, когато не му се предоставя възможност свободно да формулира задача, която да постигне, когато е предвидена възможност да му се дават задължителни предписания и дължи отчет за всяка предприета стъпка, когато за управляващия е предвиден срок на действие /до назначаване от съда на ликвидатор или синдикт/ и възнаграждението му не е обвързано с постигане на финансов резултат, какъвто е случаят с квесторите, съгласно Закона за кредитните институции, не може да се счете, че е налице идентичност между функциите и правомощията на квесторите на банка и на изпълнителите по договор за управление, съответно те не разполагат с правомощията по чл.328 ал.2 КТ и не могат да прекратяват трудови договори на посоченото основание. Квесторите се назначат само от УС на БНБ, при наличие на конкретно посочени предпоставки, правомощията им не са породени от облигационна връзка, а са изрично уредени в специален закон, включително и начина на вземане на решенията и на упражняване на правомощията им, поради което не може да се приеме, че те могат да сключват гражданскоправен договор за поръчка, какъвто е характера на този по чл.328 ал.2 КТ.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 17.03.2016г. по в.гр.д. № 11 по описа за 2016г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.