О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр.София, 17.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 21/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Л. В. Б. от гр. Р. против решение № 933/11.02.2009 год. по гр.дело № 292/2008 год. на Окръжен съд Б. , с което е отменено първоинстанционното решение № 940/27.12.2007 год. на Районен съд- Р. и е уважен установителния иск за собственост към минал момент, касаещ овощна градина в м.”П”, землището на гр. Б., с площ от 10 дка.
Касаторът се позовава общо на основанията в чл.280, ал.1 ГПК, без да излага обстоятелства и аргументи в подкрепа на различните хипотези в т.1, т.2 и т.3 ГПК, но счита, че гражданскоправният спор е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Цитира съдебни актове на ВС и ВКС, които според касатора сочат на противоречива съдебна практика, при решаването на казуси идентични с настоящия.
От ответниците по касационната жалба Е. А. В. от гр. П., С. С. Г., В. А. Д., В. А. Г., Ц. А. Г. , всички от гр. Б. и В. А. Г. от гр. С., последният изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите на касатора, които намира за неоснователни, по следните съображения: позоваването на съдебна практика, по която исковете по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са били отхвърлени, т.е. изходът на делото по спора, е различен от този по настоящия спор не е достатъчно обстоятелство, за да се обоснове извод за наличие на противоречива практика, без посочване на правния въпрос от значение за конкретното дело, което е задължение на касатора и представлява общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, защото определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос.
Поддържаните доводи, че въззивният съд не е направил преценка на всички доказателства, при изследване правото на собственост към минал момент не представляват основания по нито една от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, а са касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които ще бъдат обсъждани, едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол.
Доводът на касатора за разместване на доказателствената тежест отново не е свързан с аргументи за относимост към някоя от хипотезите за допускане на касационно обжалване, затова касационният съд е в невъзможност да упражни правомощията си за дискреция на касационните жалби, като се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за до пускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 933 от 11.02.2009 год. по гр.дело № 292/2008 год. на Окръжен съд- Б. , по касационната жалба на Л. В. Б. от гр. Р..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: