О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр.София, 18.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3753 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. П. Й. от с. Т., общ. Крушари, чрез пълномощника й адв. Т, против решението от 08.05.2008г., постановено по в.гр.д. №718/2006г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 07.07.2004г. по гр.д. №101/2004г. на Добрички районен съд, с което е уважен предявения от В. С. Г. срещу В. П. Й. искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. С. Г. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от В. С. Г. срещу В. П. Й. иск за ревандикация на имот №097085 по плана за земеразделяне на землището на с. Т., общ. Крушари и иск за обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 08.12.1999г.-01.12.2003г. до размер на сумата1272лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до изплащането.
Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на имота въз основа на сключените през 1997г. с М. Г. Н. /на която през 1995г. по реда на ЗСПЗЗ е била възстановена собствеността върху имота в стари реални граница/ договор за замяна и доброволна делба. По силата на договора за замяна е прието, че е придобил собствеността върху 1/10идеална част от недвижими имоти-ниви с площ от 19,981дка и 50,006дка, а при делбата на двата имота, която извършили с Н. , е получил собствеността върху имотите в дял и изключителна собственост. Въззивният съд е приел, че извършената през 1998г. продажба на имота с площ от 50,006дка от М. Н. и замяната, извършена от купувача с държавата, нямат вещно-прехвърлително действие, тъй като е разпореден чужд имот. След тази замяна е преработен частично плана за земеразделяне и от този имот са образувани четири имота, един от които е процесния с площ от 26,511дка. Въззивният съд е приел, че решението на ПК от 1999г., с което по нейна молба от същата година, върху новообразувания имот е възстановена собствеността на наследодателката на ответницата по исковете, не е породило реституционен ефект, тъй като собствеността върху него е била вече възстановена от ПК на друго правоимащо лице.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за възможността гражданският съд в спора за собственост да упражни косвен съдебен контрол за валидност на административния акт, респ. върху заместващото го съдебно решение, а също и по въпроса за допустимостта на иска за собственост при наличие на спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Позовава се на решение №256 от 08.05.1995г. по гр.д. №183/1995г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че решенията на ПК са стабилни административни актове и че могат да бъдат отменяни само по реда на съществуващия извънреден, извънинстанционен способ за отмяна. С това решение е прието също, че спорът за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не може да бъде разрешен в делбеното производство, а по общия исков ред. Решението е неотносимо към спора, разрешен с атакуваното въззивно решение по първия въпрос, релевиран от жалбоподателя. Въззивното решение не се занимава с въпроса за отмяната на решението на ПК, а с неговата валидност. По първия от релевираните от касатора въпроси въззивното решение е в съответствие с практиката на ВКС, изразена в Тълкувателно решение №78/1973г. на ОСГК на ВС, с което е даден положителен отговор в случаите на т.нар. косвен съдебен контрол и ТР №2//1991г. на ОСГК на ВС, с което се приема, че доколкото актът на администрацията има значение за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, съдът може да контролира нищожността и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение. Решението, на което се позовава решението, не е относимо и към втория от релевираните от касатора въпроси. Въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС, че когато страните не спорят кой е бил собственик на имота към момента на внасянето му ТКЗС, а имат спор за собственост към настоящия момент, не е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а спор за собственост към настоящия момент.
Не е налице и второто от релевираните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на решението. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.05.2008г., постановено по в.гр.д. №718/2006г. на Добрички окръжен съд, по касационна жалба на В. П. Й..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: