О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 632
София, 02.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 492/2009 година
Производство по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ф” О. срещу решение № 95 от 20.01.2009 г. по т.д. № 419/2008 г. на Старозагорския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 44 от 15.05.2008 г. по гр.д. № 20/2008 г. на Чирпанския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Е. И. Д. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 3 973.50 лв., представляваща стойността на гроздова продукция реколта 2006/2007 г., сорт “М”, обрана от 13 245 дка лозе, с която сума ответникът се обогатил за сметка на ищеца.
В касационната жалба се поддържат всички оплаквания за неправилност на въззивното решение, визирани в чл.281, т.3 ГПК с искане за отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обуславя допустимостта на касационно обжалване с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, като според него материалноправния въпрос, от значение за изхода на делото, а и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е този за тълкуването на чл.31 от Закона за арендата в земеделието във вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Е. И. Д. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба във връзка с наведените с отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В съобразителната част на обжалваното решение е посочено, че ищецът, сега касатор е обосновал активната си материалноправна легитимация с качеството на пренаемател на процесните лозови площи и с качеството на заложен кредитор на засадената върху тях лозарската продукция. Обсъждайки събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на настоящия касатор въззивният съд достигнал до извода, че по делото не е установено наличието на облигационно правоотношение между ответника и ЗК “Р”. Изложени са съждения във връзка с неформалния характер на наемния договор, но с оглед характера на недвижимия имот като земеделска земя е приел, че в случая писмената форма е необходима за доказване на срока на договора, индивидуализацията й, на размера на наемната цена и на правото на наемателя да я преотдава под наем на трети лица. Доколкото при пренаемния договор не възникват правоотношения между наемодател пренаемател, а отношенията са между наемател и пренаемател, то според съда правото на последния е обусловено от това на наемателя. След като по липсват данни за условията на наемния договор между наемодателя (ответника) и наемателя (ЗК “Р”), респ. за предоставено на последния право да преотдава процесната земеделска земя, съдът е заключил, че пренаемателят в лицето на ищеца държи имота без правно основание независимо от условията, при които са сключени договорите за пренаемане на имота и в негова полза не е възникнало вземане за стойността на засадената върху нея лозарска продукция.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на разпоредбата и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Повдигнатият въпрос от касатора не е третиран с обжалваното решение. Липсата на писмен договор за отдаване на възмездното ползване на процесния земеделски имот, и то с нотариална заверка на подписите, каквато е формата за действителност на договора за аренда според чл.3 от ЗАД изключва изобщо приложението на разпоредбите му, което правилно е било съобразено от въззивния съд, като е отказал да ги съобрази при постановяване на решението си и е разгледал възникналия между страните спор на плоскостта на общите разпоредби на ЗЗД и в частност на тези на чл.228 и сл. от с.з.
Изложеното позволява да се приеме, че повдигнатият от касатора въпрос е без правно значение за спора и поради отсъствието на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК исканото касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 20.01.2009 г. по т.д. № 419/2008 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: