О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София,05.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 529/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “С”ООД- гр. А. против решение от №165 от 28.01.2009г. по гр.д.1561/08г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касация- Е. Н. Н. от гр. А. е на становище, че не са налице основанията за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че са налице основанията по чл.281, т.3 ГПК, поради което считал, че “настоящия казус” следва да бъде разгледан от ВКС. Определил е като “ приложно поле разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК”. Направил е оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като представените доказателства не били обсъдени в тяхната цялост и извод, че решението било порочно и неправилно. Възпроизвел е текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, обоснован с това, че “ноторно известен факт бил бума в строителството през последните пет години, както и климатичните промени”. Развил е подробно своето становище по развитието на правния спор и събраните доказателства, от което е извел и разбирането си, че ако тези доказателства били обсъдени и правилно преценени от въззивния съд, той би приложил правилно материалния закон и би постановил законосъобразно решение. Посочено е още, че с оглед трайната съдебна практика страната се позовава на конкретни решения по вътрешно арбитражни дела и по дела на Върховния административен съд по въпроса за форсмажорните обстоятелства и по-точно за неблагоприятните климатични условия. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала релевантен процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три лимитивно изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Такива не могат да бъдат изведени от общите оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, с оглед защитната теза на страната по спора. Този извод произтича от правната дефинитивност на понятието- материалноправен или процесуалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и определя изхода на разглеждания правен спор. Освен това доводите за неправилност на съдебния акт са относими към разпоредбата на чл.281 ГПК/ както е посочил и самия касатор/ и съответно не са предмет на производството по чл.288 ГПК.
Чл.280, ал.1, т.2 ГПК изисква установеност на противоречие при разрешаването на релевантния материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос с разрешенията дадени по конкретно посочени решения на съдилищата, обективиращи тяхна практика по него. Поради това, не обосновава извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване сочената практика на административните и арбитражни съдилища, която е ирелевантна към производството по чл.288 ГПК, тъй като решенията по административни и арбитражни спорове са извън предметния обхват на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед изложеното страната не е навела доводи обосноваващи наличие на соченото основание
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 350 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от №165 от 28.01.2009г. по гр.д.1561/08г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА “ С. “ О. – гр. А. да заплати на Е. Н. Н. от гр. А. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 350 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: