О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 10.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4999/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. О. М. чрез неговия пълномощник адв. М. К. против определение № 240 от 16.06.2014 г. по в.гр.д. № 470/2014 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че са били допуснати съществени нарушения във връзка с процедурата по връчване на първоинстанционното решение, поради което е бил лишен от възможността да организира защитата си.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение е върната като просрочена подадената от И. О. М. въззивна жалба против решение № 72 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 192/2014 г. на Районен съд – Костинброд, с което е била уважена молбата на М. О. М. за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че решението на районния съд е било връчено на жалбоподателя на 03.05.2014 г., а въззивната жалба е постъпила в съда на 16.05.2014 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 17, ал.7 от ЗЗДН 7-дневен преклузивен срок.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 17, ал.1 ЗЗДН решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. В случая решението е връчено на жалбоподателя И. М. лично на 03.05.2014 г. Съгласно чл. 60, ал.5 ГПК срокът за обжалването му е започнал да тече от следващия ден – 04.05.2014 г. и е изтекъл на 10.05.2014 г., обявен за работен ден. Ирелевантни с оглед спазването на срока за подаване на въззивна жалба са обстоятелствата, че решението на районния съд е съобщено на жалбоподателя в събота, неработен ден, както и че следващите дни до 06.05.2014 г. включително са били обявени за неработни. Процесуалният закон не съдържа изискване връчването на съдебните книжа на адресата да се извършва само в работни дни, нито изключва броенето на неработните дни при изчисляване на сроковете. Разпоредбата на чл. 60, ал.6 ГПК придава правно значение на неработните /неприсъствените / дни само с оглед определяне крайния момент на срока, като постановява, че когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
Неоснователно е и оплакването, че в нарушение на чл. 39 ГПК решението на районния съд е било връчено лично на жалбоподателя, а не на неговия пълномощник. В практиката на ВКС се приема, че когато страната има пълномощник по делото или е посочила съдебен адрес, задължение на съда е да изпраща съобщенията на пълномощника или съдебния адресат, съгласно чл. 39, ал.1 ГПК, но ако съобщението е връчено на страната на посочения от нея адрес, съгласно изискванията на чл. 38, ал.1 ГПК и е получено от нея лично, каквато е настоящата хипотеза, по аргумент от чл. 54 ГПК връчването е редовно. Поради това правилно въззивният съд е приел, че за жалбоподателят срокът за обжалване на решението на Районен съд- Костинборд е започнал да тече от 03.05.2014 г. и е изтекъл на 10.05.2014 г., с оглед на което въззивната жалба, подадена на 16.05.2014 г. се явява просрочена.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 240 от 16.06.2014 г. по в.гр.д. № 470/2014 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: