О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София 15.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1544 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. К. К. против решение № 17734 от 22.10.14г.по в.гр.дело № 6071/13г.на Софийски градски съд,ІV-Д състав.С него е потвърдено решение № І – 50-116 от 8.03.13г.по гр.дело № 11191/09г.в частта,с която е уважен отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК,предявен от Ю. Д. Т. срещу К. К. К.,че правата на последния по отношение на ап.№ ет. вх. , [улица] по съдебна спогодба от 29.12.77г.по гр.дело № 15431/77г.на СРС,31 състав са погасени по давност.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта,с която е отхвърлен предявения от Ю. Д. Т. срещу К. К. К. иск по чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността поради противоречие със закона и липса на основание съдебна спогодба от 29.12.1977г.,сключена между страните по гр.дело № 15431/1977г.на СРС,31 състав.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК-разрешени от въззивния съд правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба Ю. Т. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по делото,че страните са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен през 1973г.С протоколно определение от 29.12.1977г.по гр.дело № 15431/77г.на СРС,31 състав,образувано по искане с правно основание чл.32 ЗС,е одобрена съдебна спогодба между тях,с която са си разпределили ползването на посочените в спогодбата недвижими имоти,както следва: К. К. да ползва апартамент № на ет.на ул”К.”№ ,а Ю. Д. да ползва апартамент –ателие на партера,на същия адрес.Според спогодбата страните ще освободят ползваните от тях имоти в 15 –дневен срок от сключването й,а след изтичането му всяка от тях може да се снабди с изп.лист.На 1.02.78г.е издаден изпълнителен лист в полза на К. К. срещу Ю. Д. за предаване на разпределения му за ползване имот.Образуваното изп.дело № 386/78г.е прекратено с протокол от 3.01.81г.,като последното изпълнително действие е извършено на 21.06.78г.С нот.акт № г.за собственост на жилище,строено на държавна земя от Ж.,Ю. Д. е призната за собственик на 1/2 ид.ч.от процесния апартамент.С решение от 25.10.79г.по гр.дело № 256/79г.на СРС,40 състав между страните е извършена делба и на основание чл.288 ал.1 ГПК/отм./апартамент № е поставен в дял на Ю. Д.,а ателието е поставено в дял на К. К..Съдебната спогодба е призната за нищожна с влязло в сила решение от 26.01.01г.по гр.дело № 3834/98г.на СРС,36 състав.От своя страна и К. К. се е снабдил с нот.акт от 28.05.03г.за собственост на 1/2 ид.част от апартамент № 21.С влязло в сила на 1.10.2007г.решение от 26.07.04г.по гр.дело № 695/2004г.на СРС,49 състав по отношение на К. К. е признато за установено,че Ю. Д. е собственик и на другата 1/2 ид.част от процесния апартамент и на основание чл.431 ал.2 ГПК/отм./е отменен нот.акт от 28.05.03г.на К..
При тази данни по делото въззивният съд е направил извод,че ищцата по насрещния иск Ю. Д. е собственик на целия апартамент № ,находящ се в [населено място], [улица].Със сила на пресъдено нещо е признато за установено,че същата е придобила право на собственост на Ѕ ид.ч.от апартамента по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност въз основа на непрекъсното,необезпокоявано и явно владение на имота в периода след 1979г.до 2000г.От друга страна – с нот.акт № г.е призната за собственик на другата Ѕ ид.ч.от имота,придобита от Ж.”Г.”.Към момента на сключване на спогодбата през 1977г.страните не са притежавали право на собственост върху имотите,поради което не са могли да си учредяват взаимно вещни права върху тях,а са възникнали само облигационни права и задължения ,за които е приложима общата 5 годишна давност по чл.110 ЗЗД,която е изтекла и съответно правата на ответника по процесната спогодба са погасени.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.
Въпросът :може ли в нарушение на чл.299 ал.1 ГПК съдът да пререши влязло в сила решение не е от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.Разпоредбата на чл.229 ал.1 ГПК,установяваща правилото,че спор решен с влязло в сила решение ,не може да бъде пререшаван,освен в случаите,когато законът разпорежда друго, е ясна и не се нуждае от тълкуване.В разглеждания случай въззивният съд се е съобразил с влязлото в сила решение по гр.дело № 695/04г.на СРС,49 състав,което има сила на пресъдено нещо между страните относно установената в него собственост на имота.По насрещния иск ищцата е искала да се установи със сила на пресъдено нещо,че правата на ответника по съдебната спогодба от 1977г.,които имат облигационен характер,са погасени по давност,т.е.няма съвпадане между предмета на настоящото дело и предмета на решението.
Въпросът:” може ли по едно и също дело,от един и същи състав, да бъде постановено решение,с което да потвърди решение,с което е оставена в сила съдебна спогодба, и да потвърди,че по давност са погасени права на ползване по същата съдебна спогодба” не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касационното обжалване.Предмет на въззивното решение е само насрещния отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК срещу първоначалния ищец К. К.. Първоинстанционното решение в частта,с която съдът е отхвърлил исковете за нищожност на съдебната спогодба от 29.12.1977г.,на основание чл.26 ал.2 и ал.3 ЗЗД ,като необжалвано е влязло в сила.
Третият въпрос:”може ли в нарушение на чл.235 ал.2 ГПК по въззивно гр.дело да бъде постановено решение по доказателства,които са допуснати от районния съд,но не се намират в кориците на делото”освен,че е неясен – кои доказателства касаторът има предвид,тъй като приложените към исковата молба под т.1 и т.2 са в наличност,но и не е релевантен за допустимостта на касационното обжалване.Той има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение,което не може да бъде обсъждано в настоящото производство.
Последният въпрос:” може ли са за период,за който има влязло в сила решение,че по иск за погасени права по съдебна спогодба е постановено,че няма ред за разглеждането му,за същия период въззивният съд да потвърди решението на районния съд,че по същата съдебна спогодба,за същия период правата са погасени по давност”съдържа анализ на мотивите на въззивния съд,а не поставя правен проблем.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Разноски не се присъждат на ответницата по жалбата,тъй като не са представени доказателства,че такива са направени пред настоящата инстанция.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 22.10.2014г.,постановено по в. гр.дело № 6071/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.