5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
С., 18,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1152 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 9094/14.Х.10 г. на И. Ш. Х. от [населено място], В. област, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В., против решение № 455 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 13.08.2010 г., постановено по т. д. № 37/2010 г., с което, на основание чл. 145 ТЗ, той е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма] – С. сумата 12 000 лв., представляваща част от обезщетение за причинени на това д-во имуществени вреди в размер общо на 307 916.38 лв., както и 14 220 лв. деловодни разноски за двете инстанции.
Единственото оплакване на касатора И. Ш. Х. е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като изложените от него мотиви не кореспондирали с твърденията на ищцовото д-во, с направените от Х. възражения и със събраните по делото доказателства, които не били обсъдени в съвкупност. С оглед това се претендира касиране на обжалваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният като частичен иск на [фирма] – С. по чл. 145 ТЗ за сума 12 000 лв. /част от общо 307 916.38 лв. имуществени вреди на д-вото/ да се отхвърли – като неоснователен и недоказан.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Х. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по два процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Относно възможността решаващият съд да основе решението си върху предположения за факти /в случая, че са били извършвани разходи от управителя на д-вото, за които липсвали оправдателни документи/, след като нито една от страните по спора не поддържала такова твърдение; 2/ Относно това следва ли да бъдат ценени като доказателства в процеса изготвени от д-вото счетоводни документи /вкл. годишен финансов отчет/, когато съдържат „неблагоприятни за търговеца факти”. Досежно наличието и на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е развил тезата, че било „недопустимо в правния мир да бъдат оставени да съществуват противоречиви решения по един и същи въпрос и на практика между едни и същи страни”, понеже наред с обжалваното въззивно решение имало и решение на Варненския апелативен съд, постановено по т. д. № 393/2009 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 105 на ОС-Варна от 10.ІІІ.209 г. – за отхвърляне частичен иск на друг търговец срещу Х. с правно основание по чл. 145 ТЗ, но за заплащането на 2 220 лв. от обезщетение в размер на 208 845.43 лв. – съответно за липса на парични средства към датата 5.ХІІ.2006 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитото в жалбата на Х. оплакване за неправилност на атакуваното решение на САС. И. са доводи, че във връзка с твърдението си за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът нито е формулирал надлежно конкретен правен въпрос, нито е посочил и представил влязло в сила решение на Варненския апелативен съд, тъй като това по в.т.д. № 393/2009 г. е подлежало на общо основание на обжалване пред ВКС и същевременно липсва щемпел на съдебната канцелария да е влязло в сила.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на И. Ш. Х. от [населено място], област В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение на СГС и да уважи частичния иск на [фирма] – С. срещу настоящия касатор, САС е приел, въз основа на заключение на назначена по делото ССЕ и констатираната от нея липса на касова книга на д-вото, че извършеното осчетоводяване в баланса му към края на 2006 г. на изтеглената от управителя Х. сума като „наличен актив” не означава непременно, че тогава същата е била налична и в касата на търговеца, защото при липсата на разходно-оправдателни документи тази сума не би могла да бъде осчетоводена и декларирана като разход, а от счетоводна гледна точка именно състоянието на неотчетност на активи представлява липса /имуществена вреда/, за която следвало да се ангажира отговорността на действалият в качеството управител на ищцовото О. в периода 27.І.2006 г. -4.ХІІ.2006 г. И. Ш. Х..
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена под напора на междувременно настъпили в законодателството и обществените условия промени. Във връзка с това разяснение бе констатирано, че релевираните в изложението на касатора към жалбата му два процесуалноправни въпроса напълно се припокриват с общо формулираното негово оплакване за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на съдопроизводствени правила – отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро във вр. чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, но не и основание за допустимост на касационния контрол. Съгласно чл. 146 ГПК /отм./ вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност „и с оглед на другите обстоятелства по делото” и могат да служат като доказателство на лицето и организацията /в случая О./, които са водили книгите – стига това водене да не е било в нарушение на ТЗ или на ЗСч /арг. чл. 55, ал. 2 ТЗ/, а според текста на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Същевременно, с оглед направената по-горе преценка на настоящия състав за релевантния за изхода на делото във въззивната инстанция правен въпрос, не бе констатирано съставът на САС да е основал решаващите си правни изводи върху предположения, доколкото в исковата си молба по чл. 145 ТЗ търговецът е поддържал, че независимо, че извършените от бившия управител Х. тегления на суми от банковите му сметки са били оформяни с основанието „предаване на каса”, то в хода на предприетите впоследствие проверка и ревизия не е била установена каквато и да било наличност на парични средства в касата на д-вото към датата на освобождаване на този управител /4.ХІІ.2006 г./.
Що се отнася до твърдението на касатора И. Ш. Х., че налице била и предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславяща допустимост на касационния контрол, то при констатираната в случая липса на надлежно формулиран в изложението му към жалбата въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ не може да се слуша теза за идентичност на спора между обжалваното и друго въззивно решение, но разрешени противоположно, щом като за последното дори няма данни да е влязло в сила, а и искът по чл. 145 ТЗ, който е бил негов предмет, не е бил воден от [фирма] – С., а от софийско д-во с ограничена отговорност с наименование на фирмата „Б. Г.”. В този смисъл са и задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.т. 1 и 2 на горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 596 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 13.VІІІ.2010 г., постановено по т. д. № 37/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1152 по описа за 2010 г.