1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 633
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4630 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1995/ 23.07.2018 г. по гр.д. № 5495/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 5573/ 26.07.2017 г. по гр.д. № 8571/ 2016 г., е осъдил Н. Н. К. да заплати на Г. С. М. на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД сумата 60 000 евро – двойният размер на задатъка по предварителен договор от 24.09.2014 г., ведно със законната лихва от 24.09.2014 г.
Решението се обжалва от Н. Н. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните материално-правни въпроси: 1. Обвързано ли е лицето от действието на договор, сключен от пълномощник с прекратена представителна власт, когато актът за оттегляне на пълномощието е вписан в единния регистър на Нотариалната камара и вписването е извършено преди договора? и 2. Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване. По първия – обосновава допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а касаторът счита въпросът от значение за точното прилагане на чл. 41, ал. 2 ЗЗД и за развитието на правото; по втория – допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а касаторът счита, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с ТР № 5/ 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/ 2014 г. ОСГТК на ВКС. Въвежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 41, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Г. С. М. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва, а решението е правилно. Претендира разноски.
Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е осъденият ответник. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е необосновимо. Съображенията са следните:
Въззивният съд е констатирал липсата на спор между страните относно следните релевантни факти: 1) на 24.09.2014 г. е подписан договорът, с който Н. Н. К. (трето за процеса лице) като пълномощник на ответника Н. С. се е задължил в срок до 31.10.2014 г. да продаде на ищеца Г. М. един апартамент в [населено място] срещу цена 155 000 евро; 2) уговорен е задатък от 30 000 евро; 3) ищецът е платил задатъка на третото за процеса лице; 4) към сключения договор това лице се е легитимирало като пълномощник на ответника с пълномощно с нотариална заверка на подписа; 5) с упълномощителната сделка ответникът е учредил представителна власт третото лице да извърши всяко разпоредително действие с апартамента и да получава плащанията за него; 5) с нотариална покана, връчена на третото лице, ищецът е дал допълнителен срок до 27.02.2015 г. и е предупредил, че разваля предварителния договор, ако до изтичането и на този срок ответникът не му продаде апартамента; 6) допълнителният срок е изтекъл, а договорът за покупко-продажба не е сключен и 7) на 19.09.2014 г. в единния електронен регистър на Нотариалната камара е вписано извлечение от акта, с който ответникът е оттеглил пълномощното.
При така възприетите факти въззивният съд е установил, че спорът между страните се концентрира върху това, дали към сключения предварителен договор, когато е платен задатъкът, ищецът е знаел, че ответникът е прекратил представителната власт на своя пълномощник, а и за това, дали вписаното в електронния регистър на Нотариалната камара извлечение от акта, с който представителната власт е била прекратена на 19.09.2014 г. осъществява изискванията на чл. 41, ал. 2, in fine ЗЗД.
Този спор е решен в полза на ищеца. Въззивният съд е съобразил, че пълномощието се прекратява с оттеглянето му от упълномощителя, а на основание чл. 41, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е била прекратена представителната власт на лицето, сключило предварителния договор с ищеца. Въззивният съд е съобразил също, че съгласно чл. 41, ал. 2 ЗЗД прекратяването на упълномощаването не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и вписването е било извършено.
След това е пристъпил към обсъждане на събраните гласни доказателства, за да изключи недобросъвестността на ищеца. Въззивният съд е приел, че към сключения предварителен договор, когато е платен задатъкът, ищецът не е знаел, че представителната власт на пълномощника на ответника е била прекратена. Въззивният съд е препратил към мотивите, с които първоинстанционният съд е изключил възможността актът, с който ответникът е оттеглил представителната власт на пълномощника и който е бил вписан в регистъра на Нотариалната камара преди сключения договор, да осъществи изискванията на чл. 41, ал. 2, in fine ЗЗД. При възможността, следваща от чл. 272 ГПК, въззивният съд е приел, че този регистър е създаден с Наредба № 32/ 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори и представлява единна електронна информационна система, съдържаща база данни за част от служебните архиви на нотариусите. Чл. 9а, т. 2 от Наредбата предвижда вписването на извлечения от актовете за оттегляне на пълномощни с нотариална заверка на подписите, но електронният регистър към Нотариалната камара служи основно за вътрешно ползване на нотариусите. Информацията в него е достъпна на ограничен от закона кръг от лица. Въззивният съд е заключил, че за да се приложи предвиденото в чл. 41, ал. 2, in fine ЗЗД, е необходимо закон да предвижда вписването на акта за прекратяване на пълномощието в публичен регистър с общодостъпна информация и вписването да е извършено преди сключването на договора.
Така и въззивният съд е направил извода, че искът с правна квалификация чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е основателен. В обобщение, той е достигнал до следните правни изводи: 1) предварителният договор от 24.09.2014 г. обвързва ответника, а на ищеца не може да се противопостави прекратената представителна власт с оттегленото пълномощно; 2) обещаният договор за покупко-продажба на апартамента не би сключен и в допълнителния срок, който ищецът е дал на ответника с нотариалната покана; 3) предварителният договор е развален, считано от 27.02.2015 г. (чл. 87 ЗЗД) и 4) ответникът дължи двойния размер на задатъка.
При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат въпрос обуславя решението, но по него е изключено соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Подложените на тълкуване разпоредби на чл. 41, ал. 2 ЗЗД, а и тези от Наредба № 32/ 29.01.1997 г. са ясни, а прилагането им не разкрива колебания за това, че чл. 41, ал. 2, in fine ЗЗД изисква закон да предвижда вписването на акта за прекратяване на представителната власт в публичен регистър, съдържащ достъпна за всички информация. Няма съмнение и в това, че електронният регистър към Нотариалната камара е достъпен само за ограничен от Наредба № 32/ 29.01.1997 г. кръг от лица. Поради това вписаното извлечение от акта, с който се оттегля нотариално заверено пълномощно е негодно да удовлетвори предвиденото в чл. 41, ал. 2, in fine ЗЗД.
По втория повдигнат въпрос са изключени сочените общо и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивният съд е приел, че предварителният договор е бил сключен от лице с прекратена представителна власт за ответника, но прекратяването на пълномощието е непротивопоставимо на ищеца. Правният спор е решен чрез прилагане на чл. 41, ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата не е предмет на нормативното тълкуване, извършено с ТР № 5/ 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/ 2014 г. ОСГТК на ВКС. Поради това не е възможно и противоречие на обжалваното решение с тълкувателното.
Изложените от въззивният съд мотиви са логични и ясни, а те кореспондират с онези правни норми, с прилагането на които спорът е решен. Това изключва и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол – очевидна неправилност на решението.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят и сторените от ответника по касация – ищец по иска разноски пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1995/ 23.07.2018 г. по гр.д. № 5495/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Н. К. да заплати на Г. С. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 900 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.