2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 7621 от 2013 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр.София, 20.12.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 7621 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. Д. и П. В. Д. срещу определение № 226 от 19.09.2013 г. по гр.д.№ 4150 от 2013 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Д. касационна жалба против въззивно решение № 158 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 28 от 2013 г. на Плевенския окръжен съд и е прекратено производството пред ВКС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Ответниците по частната жалба А. В. Н. и Я. И. С. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалвания съдебен акт на ВКС на 03.10.2013 г., а частната жалба е подадена по пощата на 09.10.2013 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК и чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна: Касационната жалба на С. С. Д. и П. В. Д. е подадена на 09.04.2013 г. Тоест, касационното производство е образувано след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. По дела с предмет недвижим имот като настоящото, цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е равна на данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- на пазарната цена на имота. Видно от представеното от ищците при завеждане на делото удостоверение за данъчна оценка изх.№ [ЕГН] от 18.06.2008 г. на [община] бряг, цената на предявения иск за установяване на собственост върху 68,5 кв.м. от дворно място, цялото с площ от 375 кв.м., съставляващо парцел X.-1871 от кв.103 по регулационния план на [населено място] бряг и целия втори етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, заедно с югозападна маза и съответни идеални части от общите части на сградата, е много под 5000 лв.
Поради това определението на ВКС, Второ г.о. за оставяне без разглеждане на касационната жалба срещу касаещото тази част от имота въззивно решение, поради недопустимост на касационното обжалване, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 226 от 19.09.2013 г. по гр.д.№ 4150 от 2013 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.