1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
С., 20.05. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1342 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. Г. от [населено място], П. област, чрез пълномощника си адв. П. М. Г. от АК-П., против въззивно решение № 297 от 08.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 347/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, 3 въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 1063 от 30.12.2009 г. на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д. № 2147/2008 г., са уважени предявените от Н. Г. П. от [населено място], П. област, против Н. И. Г., иск по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2887 лв, представляваща обезщетение за ползване без основание на чужд имот, за периода от 09.04.2003 г. до 05.02.2007 г. и иск по чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 1113 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 20.04.2003 г. – 21.10.2008 г., като със същото решение е отхвърлен искът по чл. 59 ЗЗД за разликата над 2887 лв. до пълния предявен размер от 5633 лв., в която част решението като необжалвано е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, определение № 385 от 18.05.2010 г. по т.д. № 1100/2009 г. на І т.о. на ТК на ВКС, определение № 372 от 14.11.2008 г. по ч.т.д. № 413/2008 г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС, решение № 533 от 05.06.2009 г. по гр.д. № 1541/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, определение № 243 от 30.12.1983 г. по гр.д. № 3684/1983 г. на І г.о. на ВС и решение № 9 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 945/2006 г. на І г.о. на ВКС. Представените ТР на ВКС обосновават основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се твърди, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Останалите решения и определения на ВС/ВКС не съставляват задължителна практика на ВС/ВКС, поради което следва да се приеме, че се релевира основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК – въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Изведен е въпрос от процесуалноправно естество, а именно, допустимо ли е произнасяне при разглеждане на факти и обстоятелства, за чието съществуване, респективно несъществуване, се е произнесъл друг съдебен състав в мотивите на влязло в сила решение, във връзка с предметния обхват на силата на пресъдено нещо на това решение.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. П. от [населено място], П. област, не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице-помагач С. Д. С. от [населено място], не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени оценяеми искове по чл. 59 и по чл. 86 ЗЗД, с цена на исковете над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове в посочените размери, въззивният съд е приел, че с решение № 415/02.07.2008 г. по в.гр.д. № 471/2008 г. на П., ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетения по частично предявени искове с правно основание по чл. 59 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, като настоящото производство е до пълните предявени размери на тези искове. Приел е, че с решението по предходното дело по частично предявените искове е установено вземането по основание, а размерът е определен съобразно заключението на изслушаната и неоспорена съдебно-икономическа експертиза.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд и постановените решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе ТР на ВКС, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. процесуалноправен въпрос, по който според касатора въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос да е от значение за изхода на спора, не е относим към спорното право. Със сила на пресъдено нещо/С./ се ползват не мотивите, а диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Уважаването на предявен иск като частичен разпростира С. до уважената, респ. предявената част от вземането, но това се отнася до размера на претенцията. Основанието на вземането между страните по спора вече е установено със С. и този въпрос не може да се пререшава в следващ процес, отнасящ се за останалата част от вземането, което не е било предмет на съдебен спор. В случая въззивното решение не е в противоречие с приетото в т. 1 на ТР № 1/2001 г., тъй като възприетото от съда кореспондира с разрешението дадено в ТР, а именно, че при уважаване на частичен иск, ищецът може да предяви нов иск за разликата до пълния размер, но при отхвърлянето, тъй като се отрича цялото спорно право, не би могъл успешно да търси допълнително присъждане. В конкретния случай въззивният съд в съответствие със задължителната съдебна практика е приел, че след като вземането на ищцата спрямо ответника е установено по основание предвид влязлото в сила съдебно решение, с което са уважени предявените като частични искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, няма пречка в нов процес ищцата да претендира останалата част от вземането си, в което производство ответникът може да се позове на нови правопогасяващи обстоятелства – плащане, давност, но не и на възражения срещу основанието на вземането, които е пропуснал да направи в предходното производство, приключило с влязло в сила решение.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. В случая, по посочените по-горе съображения не е налице и това основание за допускане на касационното обжалване, но следва да се отбележи, че в хода на съдопроизводството пред двете инстанции, в тежест на ответника е било да докаже като какъв е бил предявен искът по спорното право – за цялото вземане или като частичен, по който е налице влязло в сила съдебно решение по друго дело между същите страни и на същото основание. След като не е сторил това своевременно, той не може да изправя този пропуск по пътя на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 297 от 08.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 347/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, ІІІ въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 3388/14.07.2010 г. на Н. И. Г. от [населено място], П. област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: