1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр. София,21.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2157 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Ник и Доб” ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. А. С. срещу определение № 2101 от 16.08.2018г. по ч. гр. дело № 1873/2018г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 195 от 27.07.2018г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд Варна. С потвърденото определение на съдията по вписванията е отказано вписване на продължаването на договор за аренда на земеделски земи до 30.09.2028г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че подаденото заявление в Службата по вписвания – [населено място] е за отбелязване сбъдването на клауза по вписан договор за аренда на земеделски имоти – за удължаване на срока до 30.09.2028г. Поддържа становище, че вписаният договор за аренда е валиден, предвижда автоматично продължаване на действието при настъпване на определени обстоятелства, изискуемата от закона форма е спазена и не е необходимо ново споразумение между страните. Излага съображения за действителност на клаузата на чл. 9 от договора за аренда, по силата на която договорът продължава еднократното си действие за десет години.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в инкорпорирано в частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Когато договорът за аренда е сключен в предвидената от закона форма и в него е включена клауза за автоматичното му удължаване, следва ли да бъде сключван нов договор или споразумение за удължаване на срока?
2. Спазена ли е формата за удължаване на срока на договор за аренда, ако клаузата за удължаване на срока при определени условия е включена в първоначалния срок на договора и този договор е сключен в предвидената от закона форма?
3. Има ли право арендаторът да заяви пред нотариус, под страх от наказателна отговорност съгласно чл. 313 НК, че договорът за аренда не е прекратен, изхождайки от други подобни декларации, например по Търговския закон?
4. Длъжна ли е Службата по вписвания при вписване на договор за аренда да отбелязва и неговия срок, при наличие на изрична норма за вписване на прекратяването на договора за аренда по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд Варна по молба вх. № 20057/27.07.2018г., въззивният съд е приел същия за законосъобразен. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието /ред. ДВ бр. 61/05.08.2016г./, съгласно която продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие, е направил извод, че не може да се извърши отбелязване на продължаването на арендния договор само въз основа на декларация, подписана от управителя на „Ник и Доб“ ООД. Съдебният състав се е аргументирал с противоречието между клаузата на чл. 9 от договора, предвиждаща автоматично удължаване на арендния договор без подписване на допълнително споразумение, и императивната правна норма на чл. 18, ал. 1 ЗАЗ.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два правни въпроса са релевантни, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивния съд. Независимо от това, доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Варна по тези въпроси е неоснователен поради това, че не е налице твърдяната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, предвиждаща, че „продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие“ е достатъчно ясна и непротиворечива, поради което не се нуждае от тълкуване. Касае се до императивна правна норма, която не е променена след изменението й с § 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 61 от 05.08.2016 г./, нито са променени обществените условия.
Формулираните от частния жалбоподател трети и четвърти правни въпроси не отговарят на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси са ирелевантни, тъй като не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Неоснователността на заявеното искане на „Ник и Доб“ ООД за отбелязване продължаването на договора, не е аргументирано нито с наличието или липсата на подписана пред нотариус декларация за продължаване на договора, нито с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2101 от 16.08.2018г. по ч. гр. дело № 1873/2018г. на Окръжен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.