О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 633
София, 05.11. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 500/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Л. Ц. Г., А. Ц. Й. и В. Ц. Й. , действащи чрез тяхната майка и законна представителка В. С. срещу определение от 04.03.2009 г. по ч. гр. д. № 698/2009 г. на СГС, с което е оставено в сила определение от 17.10.2008 г. по гр. д. № 21494/2008 г. на СРС, 33 с-в за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения от касаторите иск. В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, тъй като с него съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за допустимостта на иска в противоречие с практиката на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е допустима.
След проверка на определението въз основа данните по делото и посочената предпоставка за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на посочения съдебен акт.
Касаторите са предявили срещу М. К. и Н. К. и С. о. отрицателен установителен иск. Искали са да се приеме за установено, че ответниците не са изцяло собственици на “имота”, както и да се приеме, че Л. Г. е собственик на ? от него, а ищците А на по 1/8 ид. ч. от имота на основание давностно владение и наследяване.
Въпреки оставянето на исковата молба без движение на два пъти, касаторите не са конкретизирали на кой имот са станали собственици на основание давностно владение и наследяване.
От фактическа страна е установено, че през 1996 г. наследодателят им Ц. Й. е закупил от Т. С. и Н. И. два магазина: един ъглов на площ от 53.05 кв. м., на първия етаж на триетажна жилищна сграда в имот пл. № 5 в кв. 25 по плана на гр. С., м. Г. Г. Ц, зона В-17, както и мазе под него на площ от 35.46 кв. м. и втори магазин с площ от 15.08 кв. м. построен на същия етаж от сградата, която се намира на ул. “Козлодуй № 1* както и 19 .93 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място. През 2004 г. преживялата съпруга В е продала на Л. Ц. Г. 4/6 ид. ч. от същите магазини.
През 2006 г. С. о. е продала на М. К. и Н. К. втория жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, заедно с мазе с площ от 9.30 кв. м. и 39.08 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имот пл. № 5* кв. 25а , м. Г. Г. Ц, зона В-17. Общината се е легитимирала като собственик със съставен акт за частна общинска собственост от 27.01.1999 г.
Касаторите са поддържали, че сградата е била еднофамилна съгласно одобрения архитектурен проект през 1911 г., етажите не са били преустроявани. Заявяват също, че за втория етаж не е било предвидено мазе, като се позовават на акта за общинска собственост, в който такъв обект не е описан.
Позовават се и на придобивна давност, като твърдят, че за времето от 1996 г. до датата на сключване на договора между ответниците на 06.12.2006 г. са владяли сградата без противопоставянето на ответниците и че в тяхна полза е изтекла кратката придобивна давност.
С разпореждане от 05.08.2008 г. им е указано да уточнят дали отричат правата на ответниците физически лица за целия апартамент или само за идеални части от него както е посочено в исковата молба и да обосноват интереса си от предявения отрицателен установителен иск по отношение на С. о. .
С молба от м. октомври 2008 г. са обосновали интереса си от иска срещу С. о. с това, че тя е съставила акт за държавна собственост за жилище на първия етаж, и две жилища съответно на втория и третия етаж от триетажната сграда. Отново поддържат, че ответниците физически лица не са собственици на целия втори жилищен етаж, без да конкретизират отричаните права по обем и основание.
С определение от 17.10.2008 г. съдът е прекратил производството по отношение на С. о. , с аргумент, че ищците не са посочили обстоятелствата, с които обосновават наличие на интерес от предявения срещу този ответник иск. Това разпореждане е влязло в сила.
С лед като с разпореждане от 17.10.2008 г. съдът повторно е оставил исковата молба без движение и е указал на ищците да конкретизират обстоятелствата, на които основават претенцията си по отношение на ответниците физически лица за придобития от тях имот – апартамент на втория етаж от сградата на площ от 83.57 кв. м., съдът е намерил, че с подадената молба от 03.11.2008 г., в която заявяват, че ответниците не са изцяло собственици на апартамента, тъй като те, ищците, са упражнявали владение в продължение на повече от девет години, съдът е прекратил производството по делото и е разпоредил връщане на исковата молба с разпореждане от 03.12.2008 г.
Въззивният съд с обжалваното определение е оставил в сила разпореждането, като е намерил за обоснован изводът, че исковата молба е останала нередовна, тъй като не е конкретизиран предмета на предявения отрицателен установителен иск и обстоятелствата, с които ищците обосновават твърдението си, че ответниците не са придобили право на собственост в пълен обем върху жилището на втория етаж от сградата.
Въз основа на тези данни съдът намира, че не е налице предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Преценката на съда за редовността на исковата молба относно изложение на обстоятелствата, обуславящи правния интерес от отрицателния установителен иск, съответстват на данните по делото и на трайната, безпротиворечива практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.03.2009 г. по ч. гр. д. № 698/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.